Как не се

Отивам вчера до районния съд, да си вадя свидетелство за съдимост (offtopic: почвам нова работа).

На входа стои униформен полицай и пази реда и спокойствието на гражданите. Тръгвам да влизам в сградата и чувам мощно зад гърба си:

- СТОЙ!!!

Стреснах се - замалко да си вдигна ръцете във въздуха като по филмите. Обръщам се и виждам, че полицаяt да ме гледа със строг поглед. Питам го:

- Да, кажете?
- Не може да влизаш с къси панталони!
- ?!? Моля?
- Чу ме какво ти казах - не може да влизаш с къси панталони!

За момент онемях и не успях да реагирам адекватно... изпуснах се и казах глупост:

- Е какво в тая жега да се навлека с грейка ли? Или вътре е прекалено прохладно и ще настина?
- Не ми се прави на умен - разкарай се!

Сега ми просветля, бях го чул и по телевизията - носенето на къси панталони е забранено, защото така се показва неуважение към институцията. Извинявам се на полицая веднага:

- Вижте, съжалявам че реагирах така, знам че си вършите работата и не сте виновен. Само искам да вметна, че не е нормално вчера по новините да дават как шефка на апелативен съд в голям град е хваната с 10 000 лева подкуп, а аз да трябва да показвам уважение и респект към "институцията"...

Очаквах по-голямо разбиране, но уви:

- Слушай, писна ми от теб - казах ти да се разкараш или ще си имаш проблеми, разбра ли?

На такова предложение не може да се откаже. Веднага го приех на учтивия господин и тръгнах към вкъщи да се преобувам...

И така след кратко време (живея наблизо) стоя пред гардероба си и умувам. По пътя, може би афектиран от случката, бях решил да се върна със скъсания си домашен анцунг, но сега ми дойде къде-къде по-добра идея - облекох абитурентския си костюм. Малко миришеше на нафталин, но пък все още ми е по мярка. Малки проблеми с въртовръзката по пътя и хоп покрай ВИАЗ - отново на прага на районен съд София.

Не се сдържах и отидох при моя човек, който четеше вестник:

- Извинете, така добре ли е - дали мога да вляза?

Полицая изглежда не беше от глупавите и се засмя :)

Е, в крайна сметка влизам... в една лудница. Пълно е с хора на всякъде, но най вече там където ме интересува - гише "Информация". Питам последния човек на опашката за това което ми трябва - той отговори "не знам". Какво да правя - нареждам се и чакам... Не беше толкова зле все пак - не повече от 12-13 човека и идва мой ред:

- Добър ден, интересувам се как да си извадя свидетелство за съдимост?

Следва елегантен, стегнат и точен отговор:

- Има си табела на къде трябва да ходиш!

Благодаря за помощта.
Жената беше права - в дъното на коридора има табела "СВИДЕТЕЛСТВА ЗА СЪДИМОСТ =>>"...
Тръгнах по нея и не след дълго стигнах до добре разпределените гишета "За хора родени в София" и "За хора родени извън София". Погледа ми прихваща и нещо друго - бележка с инструкции! УРА! Пише: "За свидетелство за съдимост представете лична карта, бележка за платена такса от касата (два броя) и акт за раждане".
"Два броя бележка за платена такса" - звучи странно, защото аз смятам да платя само веднъж.
Както и да е - връщам се до касата, която успях да съзра, че е точно до гише "Информация". Мина (признавам си - бързо) една сериозна опашчица и нали знаете как става по филмите - идва обедната почивка буквално пред мен... АААХХХХ!

Излязох, пих една кола и се върнах. Опашка почти нямаше - идва моя ред:

- Добър ден, аз съм за свидетелство за съдимост.

Бърз отговор, като че специално са обучавани служителите:

- Лична карта!

Всичко уж наред, до момента в който не ми поискват и подавам 20лв:

- Аааа не - не моа да ти ги развала...

Точно преди да се учудя се случва чудо:

- Оооо чакай чекай - аз рекох чи ми дааш педесе.

Олекна ми - бях обслужен, получих двете бележки и се върнах обратно в посока гише "За хора родени в София". Нещеш ли за мой голям късмет се е натрупала традиционната, легендарна българска "опашка" и то точно на това гише. Е пуст мой късмет - наредих се. Тук специално ще отбележа, че опашките в съда се изнизват много бързо (не е като тези за хляб от Луканово време). Идва и мояt ред. Подавам акта за раждане, личната карта и двете бележки за платена такса. Следва бърз, но нееднозначен отговор от служителката:

- А къде ти е молбата?
- Моля? Каква молба?

Без много обяснения ми бе подадена бланка, която очевидно трябва да попълня. Благодарих цветисто (на ум), че тази малка подробност не е отбелязана на листа на стената и отидох до книжарницата да купя химикалка. След това седнах, попълних си молбата и се върнах на опашката. Сега нали знаете какво следва в комедиите? Ами да - опашката, която вече е само от 5 човека не помръдва. Стоя, стоя, стоя - накрая и другите хора почват да негодуват. Човека, който стои най-отпред ни успокоява:

- Май отиде до тоалетна...

Минават вече към 5-6 минути и имах чувството, че атмносферата е като преди бомбандировка, когато внезапно се чува:

- Ама вие какво чакате там - елате на това гише!

Това беше от "За хора родени извън София"! Спасение - всички се наредиха там, включително и аз. Малко преди да ми дойде реда обаче настъпва тоталния хаос, защото нашия човек, лелката от "За хора родени в София", се завърна от тоалетното си приключение и на човека пред мен (очевидно софианец) му беше съобщено, че гишето за София отново е отворено и трябва да се премести там... Действахме светкавично - само един човек успя да ни пререди! Да, но не - същия този полупенсионер не уби прилично количество време, защото ЕГН му било невалидно и програмата не го приемала. След намеса на вещ служител (явно супервайзър) всичко се оправи и минахме бързо...

Е институцията работи - все пак свидетелството за съдимост е в моите ръце нали? За изгубеното време и нерви съм си виновен отчасти аз, отчасти системата. Отсега нататък няма да проявявам никакво неуважение към тези добри хора.