Моят свеж ден
Виждам, че се разиграва някаква интересна блог-игра за свежарски ден и реших да се включа. Ето и моят свеж ден:
Обикновено се будя по три пъти през нощта - към 1, към 3 и в 5. Тази нощ се будих само два пъти! Събуждам се както обикновено в 6:50. Оставам приятно изненадан, че ротвайлерката ми не ме е сгънала като сополива носна кърпа в леглото, а мирно и тихо е спала на земята. Събуждам се и се приготвям за работа. Идва ми онова чувство за голяма нужда, което обикновено ме хваща на път (между другото защо в другите свежарски дни облекчаването на нуждите липсва?). Свършвам си работата перфектно (не остава нищо "недоизказано"). Мия зъби, мутра, обличам се и излизам! Не се бръсна, защото не обичам да губя време с такива незначителни неща като "външен вид" например. Приятелката ми казва, че тя ще изведе кучето тази сутрин. Оставам доволен и тръгвам за работа.
Слизам по стълбите на пръсти, за да не ме усети кучето на долния етаж и да събуди целия блок. Успях - чу се само едно тихо предупреждение (ръмжене).
Излизам пред блока. Не ми е студено, въпреки ранния час и настъпилата есен. Съседа не ми е запушил колата. Освен това моята все още пали (все пак е 87ма година производство и всеки момент може да се очакват проблеми). Потеглям и тръгвам към офиса.
Пред работата усещам странно чувство, все едно нещо не е у ред... А да - камиона, който обикновено зарежда магазина и запушва улицата за по 10тина минути сега го няма. Интересно - виждам и свободно място за паркиране (току що един живуш тръгва с колата).
Влизам в работата - пазачът ме посреща с "добър ден!". По същия приветлив начин се разминавам с чистачката в коридора (вместо да чуя стандартната порция клюки срещу колегите). Пускам си компютъра, изпълнен с положителна енергия - днес ще почна да работя по-рано, защото нямам търпение!
Работата ми спори. Идва и колежката - усмихната до уши. Нейният ден също е започнал свежо. Лафим с нея, пия една кола, закусвам. После си доработвам - оказва се, че работата за днес е доста малко. Идва шефа и ми казва, че мога да си ходя за днес и че съм свършил добра работа. Казва ми също така, че ще ми даде бонус към заплатата този месец.
Свършил работа на обяд се чудя какво да правя. Решавам, че ще си платя висящата глоба в КАТ. Отивам тегля номерче - няма никаква опашка. Оказва се, че актът е отменен и няма да ми взимат точки, нито ще плащам глоба - полицаите били сбъркали. "Странно", казах си аз, но приех и продължих да свежарствам.
Пътувайки ми прави впечатление, че няма задръствания. Случва се, дори в София. Отидох до университета да се видя със стари колеги. Каква случайност - виждам много познати лица (хората са почнали да учай ей!). Седнахме на по бира, говорехме относно новината за намерените миналия месец две нови прости числа и обсъждахме тяхното практическо приложение. Останах приятно изненадан, че open source проекта, който започнах миналата година и предадох като дипломна работа, е продължен от двама други дипломанти и се развива със страхотни темпове. Оказва се, че ще имаме реална възможност да продължим към докторска степен с него (живот и здраве).
Междувременно приятелката ми се обажда. Обикновено се притеснявам, защото когато звъни внезапно "по никое време" обикновено има проблем. Не и в този случай - казваме си по няколко добри думи.
Прибирам се в къщи ранния следобяд. Играя с кучето. Сядам, преглеждам Свежо, преглеждам другите си форуми (правя си всекидневните ходове на шах - нещата и там се развиват добре и изглежда скоро ще натрупам още точки), пиша си и наскоро позанемарените упражнения за университета. Стига толкова с този компютър - ще погледам другия вредител (телевизия). Попадам веднага на футболен мач - играе любимия ми отбор Славия (защо понеделник?). Заглеждам се, но с предварително настроение, че мача ще е скучен, нашите ще паднат и ще превключа бързо. Оказва се оспорвана мъжка битка, с много голове и в крайна сметка победа за белия отбор. От толкова време не се занимавам с български футбол, че направо останах като треснат.
Приятелката се прибра от работа. Решихме да излезем с кучето в парка (слънцето е напекло толкова хубаво). Срещнах веднага стар приятел от детството си - каква изненада. Веднага купихме торба с бири и отидохме към една закътана полянка - хем кучето ще си играе, хем ще си пием на спокойствие. Попаднахме на неприятна изненада - бабите-гимнастици са окупирали единия край на любимата полянка. Решаваме да търсим друго подходящо място, но оставаме пак свежо изненадани: бабата, водач на групата, ни казва "Не се притеснявайте, останете - няма да ни пречите!". Така пихме и се веселихме. Биричките свършиха точно навреме - не ни се пиеше повече (това рядко се случва!).
Прибрахме се все още по светло. По пътя за вкъщи се сблъскахме със злата съседка (кикимора), която винаги гнети неприятно напрежение. Не беше усмихната, но интересно, че не каза почти нищо и не се опита да вдигне скандал. Влезнахме в къщи, измихме се. Приятелката каза, че ще сготви страхотен специалитет. Отново гледах телевизия. Предаването на Милен Цветков беше интересно, а самия той се държа прекрасно, не прекъсваше гостите и не натрапваше личното си мнение (всички гледни точки се разгледаха обективно). Отворих си нова биричка. След това попаднах на интересен филм по една от кабеларките. Не вярвах, че по тези телевизии може да дават такива интересни филми. Приятелката също свърши готвенето навреме и изгледа филма с мен. Домоуправителя звъня на вратата да си поиска стълбищните точно по време на рекламите. Треперейки му казах, че в момента нямам пари (наистина съм пред заплата, а парите ми трябват, защото бирата вкъщи привършва). Той не се развика и ми каза да не се притеснявам - ще мине следващата седмица. Междо другото и специалитета на приятелката отново беше на ниво - бих казал, че успя да надмине самата себе си!
Заспах рано (след филма). Бях готов за следващия свеж ден!
П.С. Повечето неща по-горе са от т.нар. "желан свеж ден". Не искам нищо особено както виждате. Единственото, което се случва винаги е вкусното готвене и добрите отношения с гаджето :)
Вторник, Октомври 28, 2008 | 5 Мнения
Names4Ever - как не се затваря офис
Names4Ever е името на регистратора на хостинг компанията Aplus.Net. От 2004 - та година те започнаха сериозно да инвестират в България и направиха един доста голям call center.
Преди година компанията беше продадена на нови собственици, които решиха, че вече българският "цех" пълен със support, sales и дизайнери/програмисти не им е нужен. Дали е бил финансово изгоден или не - това знаят само инвеститорите. Тук ще разгледам по-различен ъгъл, а именно една графика:
През май 2008`ма фирмата уволни 90% от българския персонал и вече ни циалис ни виагра помага на графиката.
В края на октомври ще бият дузпата и на последните мощи на хора работещи в БГ офиса.
Гледам също, че са си направили нов дизайн на сайта. Също така са реализирали един проект за support форум, който лично аз им предлагах преди година (благодаря им от сърце, че са ми реализирали идеята, нищо че отдавна нямам вземане-даване с тях).
Пожелавам им крупен успех с новия си екип в Канзас.
П.С. Ей хора, да не ме нападнете сега, че са ме уволнили и затова пиша лошо за тях. Първо нищо лошо не пиша и второ не са ме уволнявали - сам ги напуснах :)
Понеделник, Октомври 27, 2008 | 18 Мнения
Комуникация по Гръцки
Ето Ви един малък пример от областния град в който се намирам - Канелаки, Превеза:
2 седмици бях и без интернет и стационарен телефон и в хотела в селото, тъй като някакви мъдреци копаели за канализация (в област Превеза, както и в по-голямата част на Гърция си копаеш септична яма сам, няма канализация, но иначе са на 25-то място) та копаели си септична яма и прекъснали кабелите за телефона, по които идва и ADSL-a от гръцкото БТК - ОТЕ.Когато вали и гърми телефоните, чиито кабели все още са по дървени стълбове се прекъсват и пак няма телефон и интернет за известно време, ако бурята е по-сериозна спира и тока.
Иначе ако има интернет в селото е като сърдита девица:
Знаеш че го има, но не и къде точно е, ако го намериш трудно ти пуска :(
Ако ще пътувате за по-дълго време в Гърция заредете се с търпение, възможно е за дълго да останете откъснати от света. Мобилните мрежи също са им слаби. В Атина няма покритие в метрото и станциите му за разлика от София, в почти всяка по голяма бетонна сграда също няма сигнал, както и в много части на по-малките и незначителни села.
Най-добрият интернет на който съм се радвал в Гърция беше безжичната връзка на един къмпинг в Халкидики, имаше по-добра скорост от безжичните мрежи в Солун.
В България нелегалните кабеларки дадоха огромен тласък на разпространението на бърза и качествена интернет връзка, докато тук в Гърция интернета все още е на доста по-слабо ниво.
Неделя, Октомври 12, 2008 | 5 Мнения






