Как не се

Ето че отново милата ни картинка ми носи вдъхновение. Уредниците на нашата социална действителност отново показват своята загриженост към нас и с щипка управленски хумор разведряват иначе сивия ни живот.

Откъде идва иронията ми? Не е трудно да се досетите.От известно време правя разни снимки с мобилния си телефон, с които запечатвам някои абсурди по улиците на родна София.

Пример 1: Невероятна феерия от нео-социализъм и искрена вяра. Снимката е от ул. Пиротска, където има и Национален център по наркомании. Така църквата, центърът и соц постройката на заден фон (бивша баня, сега наркоманско средище), образуват душевния триъгълник на живущите наоколо. Колко умно е измислено обаче - хората загубили надежда се отбиват в соц постройката, напомняща сцена от американски филм, ако там не намерят търсеното, отиват в Центъра по наркомании. В краен случай си връщат вярата в храма. Не може да отречем - управниците ни са гениални!

Отиваме към пример 2: Умно приспособление от стол и лента, указващо мястото, където ако не внимавате, може да получите падащ предмет по главата си. Снимката е направена преди известно време тази година, когато в СУ имаше ремонт. Е, можеха да се потрудят повече за безопасността ни, но и това върши работа. Както се казва - с всичко се свиква.


Пример 3 показва, че сме в безопасност. Той е навсякъде. Той - Борисов, Б. Борисов. Много смешно ми стана, като видях това върху плочките пред БНБ. Не знам историята на тези надписи (които се виждаха на доста места), но е малко комично. Сякаш ни казват, че Големият брат ни гледа, и ако не внимаваме, може да получим "голям".


Пример 4 . Те се грижат за нашето разнообразие. Те искат да не ни е скучно. Те не искат да ни е чисто. Очевидно някой не си е свършил работата. Искам да отбележите, че снимката е от "Докторската градина", т.е. центъра на София. Вече съм писал за боклука, няма пак да ви занимавам, изводите сами може да си извадите.


Пример 5 определено внася светлина и картина в изказването на Бойко Борисов, че "не може да искате за всяка снежинка- снегорин". Отново не бяхме подготвени за снега. Е, ако края на ноември не е повод да се стягаме за сняг, кога?

Да, изводът е, че нашите управници искат да ни е весело и занимателно. Ами представете си каква скука щеше да бъде, ако кофите бяха чисти, улиците подредени, имаше снегорини и липсваха гадните соц. постройки...?

Ровейки в Свежо попаднах на интересна статия. Истината, е че тя е достойна за перманентна статия на първа страница в блога КакНеСе. Браво на Силви за страхотното попадение - поредният български абсурд.

Тук ще пиша за нещо друго - вижте снимката. Още преди да отворя темата ми направи впечатление, че нещо не е в ред. Lissa_waw доста добре потвърждава моето мнение.


Та сега блогът на Силви ли е поредната глупост или нещо друго? Ето така не се пише заглавие! Иначе моето уважение към човекът г-н Цветан Дичев - той едва ли е искал да нагруби горката Силви по този безскрупулен начин.

Със смесени чувства публикувам настоящия материал на съученика ми Руслан Трад, от една страна се радвам, че все повече хора откликват на призива ми, да помогнат на КакНеСе, от друга проблемът който той засяга е много наболял и уви няма да бъде решен скоро:

По улиците ще ни познаете:

Всичките ми приятели ми казват "old timer", затова че използвам ICQ. Skype модата изглежда е навлязла много силно на IM пазара, но аз пропуснах тези новости. Използвам ICQ от много години (аз съм от "гъзарите" с кратките номера).

Е, настоящата история е за ICQ както подсказва заглавието. Откакто тази услуга се комерсиализира и започнаха да летят хиляди реклами по екрана ми, аз започнах да си crack`вам програмката. С времето обаче тя продължаваше да расте на обем и ставаше все по-тежка и по-тежка (тенденция при всеки ставащ популярен софтуер), докато в един момент услугата за чат се измести на заден план и започнаха да блъскат програмата с хиляди ненужни "услуги". Тогава се отказах от официалния софтуер и започнах да използвам gaim, който скоро беше преименуван в pidgin. Сигурно са минали две или три години откакто не съм имал досег с оригиналното ICQ.

Днес обаче ми се наложи да седна на публичен компютър и случайно видях, че има инсталирано ICQ (стигнало е до версия 6). Отворих го и започнах да чатя с приятелите както обикновено. Дизайна е пооправен и рекламите... е не са толкова брутални, колкото бяха преди. Друго нещо също ми направи добро впечатление - автоматично разбира от настройките на Windows, че съм в България и интерфейсът излиза на майчин език. Супер похвално бих казал.

Сега по темата - става въпрос именно за българския превод. Реших да разцъкам навсякъде и влезнах в профила на един приятел. Той не е въвел никаква информация н него и поради тази причина се е получил следния несполучлив ефект:



Да, нарочно скрих името на човека, за да не му излезе име на безполово същество. Хвала на преводачът, който е решил, че когато човек не си е въвел пола, то той "няма" пол.

Разглеждам някакъв нов вестник, в който попадам на приятна новина - от догодина се вдига прагът на минимална заплата в бюджетната сфера. Това силно касае мен и приятелката ми, защото тя в момента е назначена като "млад специалист" и взима абсолютният минимум - 280лв. на месец. Е, жълтият вестник казва, че тази заплата ще стане поне 350-355лв (удръжте данаците и вижте какво се получава реално). Думата "силно" едва ли беше подходяща, защото със и без тези 70 лева е все тая да си го кажем честно - една пазарска чанта.

Не искам да умаловажавам събитието (такова рядко се случва да вдигат заплати), но има нещо странно. За мен беше явно и очевидно, че държавата се опитва да закрие гигантската си администрация и десетките (ненужни?) научни учреждения около нея, като явно и целенасочено държи заплатите на абсолютен минимум. Схемата е ясна - рядко някой млад висшист ще иска да работи на държавна работа за 280лв, а в същото време старите служители се пенсионират един по един докато учреждението се затвори. Все още има "луди", които се записват да работят в БАН или други подобни, но както се казва "за опит", а не за пари.

Е, новото увеличение може да е неочаквано, но със сигурност не е достатъчно. Странно е човек полагал усилия за отличен успех и "изгубил" 4 години от живота си, за да стане бакалавър, да получава два пъти по-малко от един обикновен необразован бачкатор в частна фирма (запознат съм и с този пазар на труда и моята оценка е, че освен като чистач трудно ще намерите работа за под 450лв). Все пак адмирирам увеличението на заплатите на най-младите научни работници и се надявам да не е последното.

П.С. Информацията на която се базира статията е взета от жълт вестник (който целенасочено не искам да рекламирам). Не мога да гарантирам, че е достоверна.

Събота е, обикновено спокоен ден за движението в София. Спокоен беше, но заваля първият сняг.

Бях се наредил на една огромна колона автомобили, започваща от руското посолство в посока телевизионната кула. Сняг, сняг, сняг, ама чак толкова? Накрая се дотътрих до светофара (нужни бяха около 30 минути!). Аха ясно, светофара не работи, ние сме без предимство:


Изглежда от отстрещната посока са се затапили. Има камион, който не помръдва няколко минути. За щастие колите по Яворов, идващи от ляво на нас, все пак се придвижват:

Не за дълго. Наглец веднага поправя тази несправедливост:

В дясно забелязвам самотен автомобил, който се движи безцелно. Дали търси пролука или просто желае да влезе в насрещното по Яворов?

Реших да спра да се ръгам, за да може все някой да мине и да отпуши. Таксито до мен беше на друго мнение и се заклини по средата на кръстовището. Тези от ляво също не си поплюват:

Сполука - отвори се пространство и успях да мина. Вижте колоната:

Тя се простираше чак до Биологически Факултет на СУ. Това е снимка малко по-назад:

Ще върна още малко лентата назад. Тези двамата дори са успели да закъсат в целия хаос:

Това е... ръсне малко дъждец или снежец и цяла София е блокирана. Защо светофара не работеше (т.е. той работеше, но мигаше на жълто)? Защо почти всички на пътя са такива нетолерантни говеда? Защо трябва да се ръгаме, като е очевидно, че минаване няма?

П.С. Трябва ли да бъда глобен за употреба на GSM в колата? Срам ме е за грозната си постъпка, но не се стърпях (фоторепортера в мен се обади)!

С огромна радост отворих днес второто писмо на ядосан гражданин, което ми бе изпратено в отговор на призива ми - Ела в КакНеСе

Ето и за какво става въпрос:

"Пиша Ви по повод на поредното измамно предложение от М Тел, с което се сблъсках преди няколко дни.

Имам карта Прима, която използвам, за да се обаждам на хора, които не искам да ми знаят номера или не отговарят, когато видят моя номер. Много рядко използвам картата, но след последното и влизане в действие преди 1 месец, реших да я заредя с още 5лв.

Отивам и си закупувам от най-близкия офис на М Тел ваучер за презареждане и въвеждам кода. След малко получавам съобщение, което гласи

„Презаредете своята карта с още един ваучър в срок от един месец и срока на нейната валидност ще се удължи с 1 година от датата на въвеждане”.

Малко след въвеждането на кода и съобщението, че е презаредена с 5лв., получавам СМС и доволно потривам ръце, че съм се възползвам от далаверата, но той е със следния текст:

„Презаредете соята карта с още един ваучър в срок от един месец и срока на нейната валидност ще се удължи с 1 година от датата на въвеждане”.

Не ми е до парите или до периода на валидност на картата, но не мога да си обясня, как компании като МТел, имащи се за една от най-големите в България, са опрели до някакви си смешни пет лева, вярно световна икономическа криза, но чак пък толкова...

Голяма радост ме изпълни когато прочетох в официалния блог на Свежо.нет, че награждават този блог с наградата Кreativ Blogger.

Οще повече се радвам, че инициативата подета от гръцкия ми приятел Клеарх и популяризирана от Мария, набира все по-голяма скорост.

Τъй като в блога пишем четирима човека, но най-активни засега сме аз и wattie, ето шестте неща, които го правят щастлив:

1. Класивата природа
2. Животните
3. Преподаването
4. Наличието на разумно количество пари в джоба
5. Писането по блогове
6. FreeBSD

Или защо SG Expressbank ме изгубиха като клиент, преди изобщо да ме спечелят

Ако някой икономист чуе, че банка отказва да приеме пари, сигурно ще се усъмни или в събеседника си, или в състоянието на слуха си. Но да, точно това ми се случи днес!

По една или друга причина станах клиент на фирма, която има сметка в SG Expressbank. След получаване на съответните проформа фактури, реших да разходя обяда си и да пусна парите директно в клона на въпросната банка, намиращ се на около 10 минути пеша от мястото, където работя. След няколко минутна разходка в прохладното и дъждовно време, влязох с бодра крачка в клона на банката (София, ул. "Черковна" 105) и казах на една от служителките, че искам да внеса пари и я попитах къде да си попълня вносната бележка. И тук свършиха всички познати усещания, които съм имал при работа с банки...

Зададоха ми странния въпрос „На чия сметка ще внасяте?”. Обясних за проформа фактурите и сумата, която трябва да платя на фирмата - техен клиент. Странното усещане, което имах, се превърна в изумление, когато служителката ме попита:

„А имате ли пълномощно от фирмата, за да внесете пари по сметките й? Ако нямате, значи не може да внасяте.”

Реших, че не съм се изразил ясно и обясних още няколко пъти желанието си на служителката не да източвам фирмата, а да си платя за услугите, които тя ще ми предостави. Тя се поколеба малко и повика колега, очевидно по-висшестояща от нея. И тя се позова на въпросната вътрешна наредба, но все пак реши да провери, дали моята фирма не е от някакъв привилегирован списък на фирми, които могат да приемат пари, внесени на каса.

Да, ама не!

Днес не ми беше късметлийският ден! След няколко минутен разговор с централата във Варна, който изяде евентуалната бъдеща комисионна, която щяха да спечелят от моята вноска, по-висшестоящата служителка дойде и ми каза, че не може да направи нищо и ме посъветва да отида и внеса парите в намиращата се на 2 метра от тях Пощенска банка!

Отново онемях!

Вярно, че банките печелят много от лихви по кредити, ама доскоро основно се изхранваха от такси по преводи. И тази госпожа ми казваше да отида и да дам полагащата се на нейната банка такса от около 2 лева на банката в съседство! Да се благодари, че не съм и шеф! Щях да я уволня веднага! А преди нея скоропостижно щях да пратя на първия чин в някоя от залите на УНСС или ИУ Варна и този, който е подготвил въпросната наредба!

Както и да е, не платих там и си излязох доста ядосан. На връщане минах през моята си банка и за първи, а може би и за последен път, с радост им оставих въпросната такса по превода. Съжалих, че изобщо си направих труда да ходя по банки, а не си пуснах парите и чрез e-Pay...

Като се замисли човек, този проблем не е само мой. Подобна съдба имат всички клиенти на фирми със сметки в SG Expressbank, които искат да си внесат дължимите пари, но нямат сметка във въпросната банка. И тези, които не им се ходи в други банки, за да правят преводи до тази. Потърпевши са и фирмите със сметки в SG Expressbank, които нямат касови апарати и задължително всички постъпления трябва да минават през банка...

Но какво да ги мисля. Мен ме загубиха завинаги – и като клиент, и като фирма. Интересното в случая е, че дори не бяха ме спечелили...

-------

*Бележка на редактора.

Текстът пристигна до мен по електронната поща изпратен ми от читател откликнал на призива ми, да се присъедини към екипа или да помогне с материал за изобличаването на абсурдите в милата ни родина.

Изразявам дълбоката си признателност към него и му благодаря за материала, към който бе прикачил дори логото на банката, явно е бил силно афектиран от гореописаното безумие.

Още по темата:

Мъчен Кредит

Стойте далеч от Булбанк

Току що дочух анонса на новините по Нова ТВ - заради световната финансова криза близо 20% от българските емигранти щели да се върнат в България, защото там (зад граница) оставали без работа.

Би трябвало да изчакам да чуя новината изцяло, но аз ще избързам да пусна коментар по темата, защото тя е ясна. Зададох си кратък въпрос:

- Кои български емигранти ще се върнат обратно?

Оказа се лесно да си отговоря:

- Строителни работници, чистачи и готвачи, останали без работа и значително затъпели от бачкане.

Все пак Станишев си спази обещанието! Гурбетчиите се завръщат! Дали по този начин ще налеят капитал в държавата - не знам. По-скоро са излапали всичко зад граница и сега става въпрос за нови безработни гърла (на поредните неудачници). Тези бивши емигранти сега като имигранти ли да ги приемем?

Добре дошли!

П.С. Все пак едва ли ще се върнат. Да не са луди?

Подозирам пъклен план замислен от общинската фирма "Паркинги и гаражи" и прилаган от кмета на район "Люлин" и бате Бойко, планът се изразява в това, че служителите на паркинги и гаражи ще започнат да таксуват и блокираните в трафика коли, защото те на практика са си паркирали.

В събота, бяха направени решителни стъпки към изпълнението на този план със затварянето на едно платно във всяка посока след изхода от тунела на "Люлин", в резултат опашката от желаещи да влезнат в него вече се простира чак до магазина на "Киров", два светофара преди тунела.

Платната са затворени заради ремонт на релсите на трамвая, нещо което можеше да се случи и през лятото, но най-вече можеше да изчака още малко, поне докато бъде завършен Стамболийски.

В момента излизането от "Люлин" рано сутрин е мисия невъзможна. "Сливница" е задръстена от кръстовището с околовръстното чак до "Константин Величков", масово колите карат в насрещното, дори и на моста на "Захарна Фабрика", което е изключително опасно, тъй като мостът е с изскачване и спускане и разбира се, няма никаква видимост, кой идва отсреща.

Днес се нагледах на какви ли не изпълнения, един наглец кара в насрещната лента от парка, чак до кръстовището с "Оряхово" и там зави от най-лява лента в дясно, щото е тарикат!

Задръствания започнаха да се образуват и в малките улички на квартала, например днес на улица "Търново", по която се движи тролей номер 6 и 7, имаше опашка от коли по цялото и протежение, за жалост и в двете посоки, а улицата все пак е вътрешна за квартала и никога не е много натоварена.

Дано оправят бързо релсите, защото в тунела вече се бута и рейс на градския транспорт, който изпълнява ролята на трамвая и допълнително утежнява обстановката, разбира се както винаги, бе избрано най-подходящото време за ремонтни дейности в столицата.

Точно пристигнах в офиса, когато настъпи голямо оживление - голям багер се подпря на тополата в съседство на нашата сграда. Дървосекачи наобиколиха бедното дръвче. Единият даваше акъл, а другият режеше:


Подрязване от едната, после от другата страна. Убеден съм, че човекът е професионалист и не му е за първи път:


В един момент дойде време и за груба сила:


Дървото се строполи безпомощно в двора на бъдещата строителна площадка:


Накрая багера реши да позира като победител пред обектива на моят GSM:


Дали ще е поредният МОЛ или обикновена жилищна сграда - не знам. Почти съм убеден обаче, че нова топола на това място няма да бъде засадена. Нищо - птичките може да нямат клончета следващото лято, но ще си намерят някой покрив.

С тази статия не обвинявам никой. Просто ми стана тъжно, че когато се огледам виждам все по-малко и по-малко дръвчета.

Писах вече за остарялите методи на продажба на билети в крепостта на соц-културата и бастиона на соц-реализма - НДК.

След вчера, обаче вече знам, защо се казва Киномания - трябва да си обсолютен маниак, за да чакаш на опашка за билет за кино, за да чакаш лелката да си наплюнчи пръстите, да го скъса от кочана и да го напише със соц химикалката си...

Случайно попаднах на сайта на miniBSD и открих на една страхотна дума - automagically! Толкова бях възхитен от задкулисния смисъл на думата, че реших да я увековеча със собствена статия.

Представете си каква огромна сила има в обучението. Например обяснявате:
- Пускате този скрипт и той автоматично ви конфигурира системата.
- Ама как точно го прави? - пита нагъл студент.
- Казах вече: автомагично! - веднага се правя на луд и поправям грешката...

Използвайте новата дума надлъж и нашир. Влиза в употреба при наличието на всякакъв вид любопитни досадници!

Истинската причина за зверските задръствания в милата ни столица не са само тесните улици и дългите ни возила, абсолютното непознаване на правилника и липсата на елементарна логика от страна на водачите е това, което прави трафика непоносим.

На снимката - Мартинчо по средата на улица "Опълченска" малко след Мол София, ходи си по улицата и никой не го закача, защото "мъдрите" шофьори са се задръстили по долу и никой не помръдва:

А са се задръстили защото не спазват едно елементарно правило:

Не навлизайте в кръстовище, ако не можете да го освободите преди смяната на сигнала на светофара.

Голееем жест ти направих, няма да се повтори.

От няколко месеца живея много добре, далеч от бюрокрацията, мудността и паяжините които обвиват СУ, вчера наминах оттам по случайност и какво мислите заварих отвън:
Години история, един архив на българските афиши беше грозно смъкнат на земята:
Някой е правил разчистване на прословутата будка за афиши на улица "Шипка" до северния вход на СУ. Успял е да смъкне 10 см лепило и плакати, но все пак са останали още толкова:

Дано следващия път си ги почисти и от земята...

Четях последните коментари в статията на Marfi "Svejo.net vs. Svej.net !" и ми стана адски смешно от последните коментари на paradox. Горкият самичък си сложи бузката между шамарите и както се вика - отнесе един.
Посмях се от сърце. Толкова приятно ми стана, че дори реших за отворя сайта му, за да се запозная с доводите му. Прав или не - блога му е готин и не мога да кажа нищо лошо. Гадното обаче се оказа за мен, защото си вкарах страшен автогол. Сега ще ми се наложи да си трия кеша за адресите на браузера:

Киномания като фестивал запада от година на година, ето какво отговориха от НетИнфо след като им писах по повод липсата на информация на страницата: kinomania.gbg.bg:

Макар да не отговаряме на анонимни писма, само ви информирам, че тази година ние нямаме ангажимент към Киномания, а официален сайт на фестивала не съществува - винаги са правени година за година.
Приятно гледане на готините филми в програмата на фестивала!

В България в последните години се научихме да хиперболизираме всичко лошо, а доброто да не забелязваме. В това число влизаме и ние с Marfi с този блог, като разглеждаме предивно негативни случки от тип "така НЕ СЕ прави!".

Предишните две статии, медийно подкрепени от свежо (за което изказваме голяма благодарност) които с Marfi написахме събраха над 4 000 посетителя, над 35 коментара и почти 1000 гласа в анкетата ни за удовлетвореност от Банка Булбанк, както положителни, така и отрицателни.

Естествено по-голямата част от хората (независимо доволни или недоволни от самата банка) започнаха да плюят по Булбанк. В първата статия се заформи голяма дискусия (пак казвам - тип плювалник) от която само един коментар за банката е положителен. Бих искал да оправя тази несправедливост, защото Булбанк не са чак толкова лоши, колкото ги изкарахме.

Отговориха светкавично и най-важното културно на признавам доста хапливия ми и-мейл, дори добавиха важна функционалност в сайта си, позволявам си да цитирам част от писмата им:

Здравейте г-н Линков!

Пиша Ви по повод Ваше оплакване изпратено до нашите групови и-мейли, с което нашият отдел "Обслужване и удовлетвореност на клиентите" се е заело и се надявам да удовлетворят Вашите очаквания.

В тази връзка прегледах всички коментари по повода, включително и постинга на "wattie": Как не се закрива банкова карта.

Уважаеми г-н Линков,

Благодаря за обратната връзка. По поставените от вас въпроси:

а) Мейл и телефон за оплаквания, впечатления, препоръки и т.н. - ccm@unicreditbulbank.bg, телефон - 9357899, на сайта е тук - http://www.bulbank.bg/index.jsp?id=1.10 ...
....
P.S. по точка а) и специално заради вас добавихме и линк в секция "Контакти" (ето картинка):

б) Видяхме вашето мнение за банката, за калпавото и мудно обслужване. Ще се постараем да отделим полезните коментари от емоциите и да ги използваме
....

д) Отчасти разбирам вашето и на събеседниците ви отношение, негативи за Булбанк за се трупали дълго и не е лесно да се преборим с вече изградените стереотипи. Освен това, дори когато де-факто проблеми вече няма, минава доста време докато се променят нагласите в обществото. Така че коментарите, макар и не много конструктивни, все пак ще са ни полезни.

Поздрави,

Добре де, щом и Marfi пише "Далеч от Булбанк!", значи и аз трябва да се изхрача над тях (разбирайте да споделя горчивия си опит). Ще ви разкажа за две случки, а изводите от вас.

В статията на Marfi беше загатнато за качеството на жълтеникавите пластмаски, т.нар. "дебитни карти". Аз ще допълня, че дори и пластмасата на чашките за кафе от автоматите е по-добра от тях. Мой колега Сашо (Eric Adams) имаше доста неприятен проблем с неговата Булбанк карта - всичките и буквички и цифрички се бяха изтрили в портфейла. Това не беше сериозен проблем докато... банкоматите почнаха да забиват при вкарване на неговата карта. Нарекохме я "картата убиец", защото всеки 2 от 3 банкомата в които я вкара я плюеха обратно и изпадаха в състояние "извиняваме се за неудобството - банкоматът не работи". Това е от една страна забавно (натрупана опашка за банкомат в някой МОЛ, идва неговият ред и след секунди се чува гръмко "ЕЕЕЕЕХХХХХ" и десетки псувни по адрес на невинната кеш машинка), но от друга е доста неприятно. Въпреки, че много и се радвахме и настоявахме да я запази - на него му дойде до гуша и реши да я смени... Добре дошли в банката на абсурда. Почти един месец Булбанк се мотаеше и се извиняваше по всякакви възможни начини затова, че картата му "не е готова". Сума ти време човека не можеше да си изтегли заплатата. Защо когато вадиш нова карта може да стане до три-четири дни?

Моята карта от Булбанк (същото качество) се скърши на две точно през магнитната лента, един месец преди да напусна работа това лято. Реших да не следвам примера от по-горе, а я залепих с тиксо (реших, че два месеца ще издържи и после ще и направя cancel). Понякога даваше фал, но в повечето случаи бачкаше безотказно (за разлика от здравите хехе).

Та, както казах, моята карта беше на доизживяване. Изтеглих последните две заплати, подържах я още месец (ако случайно някой от фирмата се мине да внесе нещо, я!) и дойде време да влезе в жълтият контейнер на ЕКО Булпак за пластмаса (въпреки, че е спорно дали този боклук се рециклира). Мой приятел обаче специално ми обърна внимание, че ще е добре да направя официален cancel в банката, защото тези кретени си правели вътрешни транзакции за такси "обслужване", и т.н. и току виж сметката ми излезла на червено (въпреки, че е дебитна) и един ден внуците ми можело да се наложи да плащат суми заради моят мързел... и т.н. и т.н. - предадох се на аргументите му и реших да се разходя до банката. Отидох в клона на Шипченски Проход, в който ми казаха да отида в централния на Витошка. Отидох на бул. Витоша, но за всеобщо очудване ми казаха, че картата ми може да се закрие само в клона в който е издадена - на Черни Връх... Е отидох до Черни Връх (офф топик - не опитвайте да ходите с автомобил до там!) и най-накрая бях обслужен... до някъде. Човекът ми взе личната карта и облепената с тиксо дебитна карта. Подписах някакъв документ и той продупчи дебитната карта с перфоратор през магнитната лента. Точно си мислих, че това е всичко и с усмивка на лице казах "Довиждане", когато получих сюрприз:

- Ааа, чакайте - това не е всичко. Вашата карта в момента е в режим "блокирана". Трябва да дойдете отново другия Вторник (7 дни), за да си изтеглите парите от нея и да я закриете окончателно. Това е за да се гарантира, че няма останали неизпълнени транзакции.

Опитах се да склоня човека да разбере, че никой не може да изтегли нищо от тази карта, защото в нея има 36 стотинки, а ако някой реши да вкара пари в нея и тя не съществува - то той просто няма да успее, нали така? Според мен никакви транзакции не са възможни. Е това обаче са си процедури - трябва да се спазват. Човека не беше виновен. Аз обаче реших, че е абсурдно за 36 стотинки да се разкарвам втори път до този ад и да търся място за паркиране по половин час. Реших да оставя картата блокирана.

Мислите, че това е всичко? Да ама не - от тогава насам три пъти ми звъняха от Булбанк. И трите пъти бяха от отдел продажби. Казваха ми "виждаме, че сте наш дългогодишен клиент" и се опитваха да ми набутат кредит в ръцете. Още на първия път им казах, че вече не съм техен клиент, картата ми е "блокирана" и не искам повече да ми се обаждат. Do Not Call лист в Българската банка Bulbank не съществува.

Писна ми! Бас държа, че и в другите БГ банки е така, тъй че Булбанк да не го чак толкова приема лично.

Прочетете и отгова на Булбанк



Още за мъките с Булбанк

Още от деня, в който ми връчиха дебитната карта от Булбанк бях разочарован от банката.

Не знам дали сте ползвали от жълтите пластики на Маестро, но изработката е повече от ужасна, няма релефни букви, надписът с името ми изчезна на второто ползване и си се разхождам с едно жълтичка пластмаса в джоба, вярно никой не би понечил да я открадне, защото отдавна не прилича на дебитна карта. Освен това от Булбанк все още не са ми подменили картата с такава с чип и сигурността и е под всякаква критика.

Но стига толкова за картите, нека спомена и за работата с тях.
Аз извършвах само една операция с моята карта, теглене на цялата сума веднъж месечено, просто няма по неизгодна дебитна карта от тези на Булбанк, имаше дори такса за теглене от техен банкомат, такса за разплащане, изобщо имах една антикарта, която не исках да ползвам дори и веднъж месечно, но нали там превеждаха заплатите, бях принуден.

Тегленето на цялата сума от ПОС терминал в банката винаги беше съпроводено с много чакане и мудно обслужване, най-вече с много чакане, тъй като времето е пари се убеждавах, че клиентите на банката са доста богати, аз пък се стремях да забогатея, но напразно, само обеднявах и остарявах от чакане. Обикновенно от 12-13 каси в централата работят 3-4, зад които имаше огромни опашки. Днес обаче чашата на търпението ми не просто преля, направо се разля като цунами по бреговете на индонезия...

Отивам аз рано сутринта, за да няма голяма опашка и се нареждам. Правят ремонт на долния етаж и се качих на горния, само двама души пред мен и две каси дето уж работят. Чакам, чакам, нищо не случва, имам чувството, че времето е спряло. Минават 10 минути, минават 15 минути. Айде жената пред мен отива на касата и се извинявам, но ще предада диалога и:

Здравейте, искам да внеса 100 евро на сметката на внучката.
Добре, няма проблеми - отвръща касиерката.
Може ли да ги внеса в пари? - пита женицата. (не може в пари, само в камъни и сол, щом са евро, иначе виж за левовете няма проблем)

Здравейте, искам да изтегля всичките пари от дебитната си карта и да я закрия.
Съжалявам, но нямаме ПОС устройство, снощи се преместихме и още не са ни го свързали.