Снежна приказка
Днес се събудих рано, отидох до прозореца и започнах да се радвам точно като малко дете - вали сняг! Облякох се възможно най-бързо, сложих нашийника на кучето и веднага тръгнахме към Борисовата Градина, за да играем в гората.
По пътеките не беше минавал почти никой:
Всичко беше отрупано в сняг. Кучето правеше огромни кръгове тичайки около мен и се заравяше в снега.
Всичко беше много красиво:
Намерихме си и един приятел:
Това може да се превърне в идеална пързалка за деца. Дано...
Както казах всичко беше много красиво:
Кучето бе на седмото небе от щастие:
Прибрахме се и стана време да отивам на работа. Главните пътища бяха идеално почистени. Вътрешно кварталните не, но бяха проходими:
О, не! - това май е моята кола:
Нищо, тръгнах пеша. Направи ми впечатление, че почти всички къщи и блокове бяха почистили снега пред вратите си:
Изобщо - една много свежа зимна утрин! Не видях нито едно "Как Не Се..."!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Неделя, 2009, Януари 4 11:24
Много приятно! :))
Неделя, 2009, Януари 4 12:06
Днес и аз бях доста изненадана от ситуацията навън.Живея в Русе и сега за първи път снега понатрупа. Картинка може да стане чудна, а може да стане и бедствена, дано си останем само с първото пожелание. wattie , а за това че за първи път не си видял нищо нередно, веднага мога да ти кажа едно - улиците още не са разчистени! И няма да бъдат скоро .....
Неделя, 2009, Януари 4 12:15
Страхотно! Това ме накара да се усмихна.
Благодаря и приятен ден!
Публикуване на коментар