Как не се

Без да искам попаднах на една статия от миналата година, в която се цитират следните думи на президента Георги Първанов:

"Участието ни в ЕС и в НАТО в наднационалните структури, в процесите на глобализация, не ограничава националната ни независимост, а я засилва по нов, по различен начин."

Прекрасно господин президент. Проблемът е, че аз не съм късопаметен и помня, че не чак толкова отдавна вие плюехте НАТО и ви се зачервяваше врата от яд, че ни приемат там. Благодарение на europe.bg успях да изкарам и директен цитат:

1997 - "БСП може да поиска референдум за бъдещото членство на България в НАТО. Служебното правителство недопустимо надскочи правомощията си по въпрос с такива измерения. БСП не одобрява категоричния стремеж на президента Петър Стоянов да присъедини България колкото се може по-скоро към НАТО. Според левицата Северноатлантическият пакт не гарантира националната сигурност на България, а евентуалното ни членство в него не е въпрос от дневния ред на българското общество. Тази тема не бива да се дискутира точно сега, защото ни противопоставя на други страни от Европа и света."

1998 - "БСП няма основания да ревизира становището си за членството в НАТО и ще държи за широка дискусия по темата и провеждане на референдум."

Още малко ровене в мрежата и видях следното интервю от 2006г.:

"Не съм бил против НАТО, а против операцията срещу Милошевич."

Ааа, сега разбрах. Защо обаче не го каза още тогава?

Направил си грешка - човешко е. Ситуацията е била такава, че си бил в опозиция и е трябвало да търсиш конфронтация - типично български манталитет. Защо обаче нямаш политическата чест и доблест да признаеш публично, че си сгрешил? Точно това качество отличава честния човек от лъжеца...