Какво чудо стана...
При Rumyto открих това:
... и естествено се сетих за това:
Какво чудо стана с мене и с баща ми,
преди три години умира майка ми,
татко вдовец стана, аз като сираче
и в наща къща тругна друго яче.
Двамата с татко станахме бекяри,
няма кой да пере, кой чорба да свари
и ме принудиха в близката родичка
аз да се оженя за една вдовичка.
Моята вдовичка щом ми тя доведе,
що е то да знае да тъче и преде,
дъщеря красива, стройна като мене,
двадесет годишна, само за женене.
Това чудо стана по грешка на баща ми,
тайно се залюбил той с дъщеря ми,
не мина се и време и тя му пристана
и така на мене тате зет ми стана.
Не мина се и време, роди им се детенце
и това детенце и то род си има,
мене брат се пада на баща ми внуче
и родата наша почна да се суче.
Сега татко има седем дечурлига,
моята вдовичка роди две и стига,
мойте са им лели, те пък са ми братя
и си объркахме с татко ни родата.
С Черно Фередже ОЛЕ!





14 ноември 2009 23:23
хахахахахахаха, супер!!! Адмирации!!!
15 ноември 2009 16:54
Хах, аз загубих връзката :) Ето от къде значи тръгва шуробаджанащината в България :)
15 ноември 2009 18:59
Една шепа хора сме - всеки на някого е някакъв.
15 ноември 2009 19:13
Най ми хареса онази част, в която става сам на себе си дядо :) Ако се беше оказало, че сам си е станал съпруга, щях много, ама много да се притесня...
Романите на Дикенс пасти да ядат пред този човечец.
Публикуване на коментар