Как не се

Вижте и видео:



Придвижвам се още малко напред и спирам на червено. Моментално няколко наглеца минават пред мен по лентата за десен завой. Първи е бус CA 0517 MC. Има и една камара други:

Помните ли, как изобразиха България като "турско клекало" на една скулптура на чешки автор? Истината е, че трябва да се гордеем с това:
Наскоро колежка се върна от дълга разходка из Европа и ми каза само едно:

- Това за тоалетните е вярно. Навсякъде - дори в Сърбия и Харватска всичко е наред. Само като преминеш българската граница и става пълен кошмар. Трябва да минаваш зад разни бараки, да се отключват катинари и да те е гнус да влезеш, защото всичко е изключително мръсно. Дори в новите бензиностанции всичко е опикано навсякъде...

Имам приятел, който работи като охрана на сграда, в която се помещава и що годе приличен бар и дискотека. Следващите снимки са от общата тоалетна. Коментарите ми ще са кратки...

Виждате снимки от всички кабинки. Този БГ тоалетен АРТ трябваше да бъде показан в Брюксел. Идва костюмиран чичко със златни ланци и претенция, но като остане насаме в стаята с две нули - доказва, че той самият е кръгла нула. За самата поддръжка на БГ кенефа от страна на собственика, който взима стотинки за вход, няма смъсъл дори да коментираме...

Смятайте - от 154 контакта в ICQ няма нито един Online. Имайте в предвид, че аз от време на време почиствам неактивните... Къде сте бе хора?

Често сме показвали, а и вие ежедневно виждате стари трошки, които отдавна не са в движение. Те обаче заемат ценните паркинг места в претъпканата столица.

Днес доказах, че проблемът е много по-дълбок. Помните ли кога валя за последно сняг? Точно така - преди пет дни. Следващите снимки са от днес:
Това са четири коли в разстояние от петдесет метра. Значи се пада близо по един автомобил на десет метра... От тук нататък смятайте...

В САЩ си имат Супер Човекът, Човекът Прилеп, Човекът Паяк и т.н. В България също си имаме такъв герой - Човекът Глас!

Спечели момчето Евровизия 2009 с честно казано странна песен. Не съм любител на този стил, но той определено пасва на фона на целия конкурс. Песента май даже е хубава... ако премахнем Човекът Глас от нея напълно:



Представете си ако го нямаше? Може би нямаше да сме на последно, а на предпоследно място тази година... Нищо - пак ще се пробваме!

Чух интересен лингвистичен виц, който би бил в тон с блога Metafrasi, който се занимава с преводи и чужди езици. Ето го и него:

Провел се голям международен конгрес на лингвисти. Всяка държава представяла своите собствени лингвистични феномени. Излязъл българинът и твърдял, че в българския език има една универсална дума - "такова". Твърдението било, че можете да свършите абсолютно всичко с нея. Професорът лингвист от САЩ не повярвал и решил да провери.

Слязъл на летището в България и спрял едно такси. Казал на шофьора:

- Ще ме таковате ли до хотела?

С учудване видял, че думата проработила безупречно. На входа на хотела казал на пиколото:

- Таковайте ми багажа!

Всичко било перфектно - багажът е занесен в стаята на професора. В бара също думата "такова" вършела идеална работа:

- Искам едно такова голямо! - веднага получил голямо уиски, понеже барманът видял, че е американец.

Използвал думата надлъж и нашир по родната земя, докато най-накрая не се случил голям инцидент. Отишъл на сауна, където по вече позабравена родна традиция имало теляк. Видял американецът, че теляка стържел кържата от гърба на българите и решил да пробва и той. Отишъл при теляка и казал:

- Извинете, ще ме таковате ли отзад?

На следващата година на поредната лингвистична конференция, американецът спрял българина и му се оплакал:

- Думата ви "такова" въобще не е универсална! В нея има двусмислици! Бях на баня и като казах на теляка да ме "такова" той взе, че ме изнасили... Не знаете колко унизен се чувствам!

- Правите много прибързани заключения господине. Просто не знаете, че думата "такова" се спряга различно на гол задник...

Третата и последна моя авторска история от серията ППС, която съм писал през 2002ра... Имам и още, но са от други автори и нямам морално право да ги пускам без тяхно разрешение. Забавлявайте се на мой гръб...

П.С. Преди да започнете да четете искам да уточня, че от известно време нямам проблеми с насекомите. Изглежда вече съм преживял кошмара...

Главен герой: аз
Свидетел: Гонзо
Автор: аз
Редактор: няма

Нагърбих се да разкажа тая потресаващо гнусна история, защото тя е пряко свързана с мен и даже още по-гадно - случи се с мен. Както вече сте се запознали Кумкъшла е най-най във всички отношения: най-мръсно, най-далеко, най-големи комари, най-мръсен плаж, най-големи буболечки, най-големи паяци... да паяци! Мразя паяците в дъното на душата си. Всъщност вече не мога да понасям шибаните животинки, които отровиха живота ми. Надявам се всеки паяк да си плати за кошмара, който ще споделя с вас.

Нашата бригада - аз и Гонзо - спяхме в отделно бунгало (надупчено от всякъде, но поне Весо и Киро не пърдяха при нас). Още първата вечер домакинката на т.нар. курорт се разписка по средата на площада всички да отидат при нея та да си вземат някакви тъпи одеала. "Ха-ха на морето ще се завивам с юргани!" заявих аз, а Гонзо мъдро допълни: "Тая стара крава не знае какво говори". Това беше и ужасната грешка, която допуснахме. Всъщност нека се пренесем на мястото на събитието.

Дневната жега ни бе загряла толкоз, че вечерта преди лягане не успяхме да усетим какъв студ ни очаква. Кой може да предположи, че от 30-35 през деня температурата ще падне на 3-4 градуса през нощта. Зверското измръзване бе достойно да засенчи това на Витоша (вижте в раздела Витоша 99). Но то не можа да възбуди нашето внимание кой знае колко, защото една отвратителна гледка успя да ни накара да изхвърчим пищейки извън бунгалото. Върнахме се плахо и огледахме ситуацията... Тук искам малко пауза за глътка въздух преди да продължа да ви разказвам...

Е гледката, която се откри в стаята и по-точно в моето легло беше достойна за най-гадния филм на ужасите. Някога спали ли сте върху гнездо на паяци? Е аз го направих! Въртейки се (може би от похапванията) през нощта аз бях сплескал с тяло всичките гадини, които имаха забележителна численост. Противните буболечки буквално са се пръскали под 55 килограмовия натиск и много гадно бяха разпръснали зелена кръв по целия чаршав. Някои от тах все още мърдаха с краченца... но е те си заминаха. Обезумял почнах да мачкам с чехъл по леглото си... После погледнах под възглавницата - БЛАХ... абсолютно същата гледка... Оттук нататък ме очакваха дълги ококорени нощи в това зверилно бунгало... Добре, че поне нямам навика да свалям дрехите си преди лягане (иначе може би сега нямаше да ме има на този свят)...

Това е втората ми авторска история от поредицата "ППС" от 2002г. Надявам се да ви бъде забавна.

Велинград 2: The scull

Участват: аз, Гонзо и Стратиев
Второстепенна роля: Пафката
Сценарий: аз и Гонзо
Жертва: Стратиев
Изготвил: аз


Някой изобще знае ли какво означава ППС 2001? Може би тези, които учат в 151-во даскало в Овча Купел ще кажат, че това е последният випуск на култовата специалност. Какво повече може да се каже за нас: почти всички станахме студенти - кой ненормелен математик, кой компютърен маниак, кой жичкаджия... Е, и? Съвсем нормален клас. Каква е тая тъпотия? Всичко изглежда нормално... Това е така докато не прочетете следващото малко разказче директно от кухнята на ППС...

Беше едно от поредицата зелени училища с неочакван край - Велинград 2. За първи път в историята цялото ППС се беше събрало. Бяхме все още малки на възраст, но за сметка на това някои от нас бяха натрупали доста опит от Велинград 1 и Кумкъшла. Смело мога да кажа, че бяхме в разцвета на простотията си. От ден на ден нашите глави бълваха все повече и все повече идеи за мизерии и забавления. Така беше и в първия слънчев ден на Велинград...

Гонзо несъмнено беше ветеранът на групата. Двамата с него се бяхме сработили много успешно и засега държахме една завидно добра позиция спрямо другите участници в инцидентите. Разхождахме се двамата рано сутринта по полянката зад хотела (нищо романтично) - привидно всеки с лек махмурлук от миналата вечер. Минутки преди да излезем на тази разведрителна разходка аз бях изправил леглото на Пафката на стената и си бяхме направили снимка до трофея, която така и не видяхме в последствие.

И така двамата обикаляхме калната полянка и обмисляхме поредният си ход от нашата едноседмична експедиция. Беше ни писнало да гледаме краставите жаби в локвата и определено се нуждаехме от ново откритие, което да разтърси околните нам хора. И както се казва в такива случаи - който търси намира. Един стар оглозган череп внезапно се озова в ръцете ми (е използвах вестник). Дълго умувахме какво по дяволите е било това животно. Аз твърдях и продължавам да твърдя, че е куче... други казаха, че е пиле... а може би беше оставен от предишен летовник? Съдейки по размера ще спомена също, че не е изключено да е било и новородено бебе... Но в крайна сметка може да стигнем до компромисен вариант и да речем, че създанието е обикновенна котка с дълга муцуна. Времето ясно си бе казало думата и черепът беше добре измит и осмукан от малките червейчета, които се крият в недрата на поляната. Едно обаче беше сигурно - някой щеше да пострада.

Стратиев беше най-спокойното и уравновесеното момче от компанията. Никога не се поддаваше на емоции и не прекаляваше с опиянението - бичът, който прецакваше множество от нас в неподходящи моменти. Истината, е че Митко понякога не заслужаваше участта си. Понякога ми става неприятно, че винаги той обърсваше пешкира и обираше лаврите на нашите свинщини. Ама нали важното е да има забавление...

Належащият проблем изискваше моментално решение - как проклетият череп да бъде вкаран в стаята на Стратиев. Очевидно и двамата ни беше гнус да го пипаме с ръце - камо ли да ко крием по якетата. А ако Росен го видеше това щеше да е равнозначно на шумен скандал с крясъци и евентуално червени уши. Естествено (хм хм) светкавичната ми мисъл намери бърз и точен вариант - просто хвърлих нагоре черепа към балкона на Стратиев на третия етаж! Доколкото си спомням уцелих от втория опит. Все тая - отново успех за нашата бригада. Сега оставаше да се качим възможно най-бързо до стаята и то преди жертвата да се върне от града (беше отишъл на пазар).

Бясното препускане по стълбите за миг ни озова до желаната цел (всъщност Пафката, Стратиев и Гонзо имаха обща барлога). С лека танцова стъпка на балкона след още един миг черепът се озова вътре в стаята. Оставаше най-трудното - да измислим как да накепазим Стратиев (а мисленето не беше от силните части на нито един от нас). Естествено опитът и обиграноста на Гонзо си казаха тежката дума и той измисли гениалния вариант - просто да го сложим на възглавницата в леглото му! Щеше да бъде много забавно когато си лeгне и целуне своята любима (а може би е било мъжко...)!

След известно мотаене наляво надясно дочухме, че Стратиев си идва. Веднага пуснахме в действие нашият безупречен камуфлаж, който да прикрие следите ни и Митко да не разбере, че му кроим нещо гадно. А прикритието ни бе ясно - просто си говорим за простотии както обикновено. Проработи! Стратиев се върна и много весело заприпка около нас. За нещастие неговата часовникарска прецизност се възбуди и незнайно как той долови с поглед, че "някой му е сядал на леглото и го е разхвърлял" (бел. ред. трябва да поработим още по заличаването на следите си за в бъдеще). Всички си представяте каква беше неговата изненада, когато забеляза малкото си другарче да спи на неговата възглавница! В първия момент той се отдръпна с отвръщение, после лицето му доби учудена гримаса и накрая се нахвърли яростно върху хилещите се като тикви Гонзо и Павел. Очевидно на Стратиев му беше дошло до гуша от нас - нещо с което ние още се гордеем. Аз дискретно се отдръпнах към вратата на кенефа, за да не отнеса някой летящ предмет. Стратиев почервеня от яд като лютив мексикански кетчуп и не можа да сдържи нервите си. Без да мисли кой знае колко той грабна черепа и го натика дълбоко в сакът на Гонзо, който за беда се намираше близко до мястото на произшествието. Усмивката на Гонзо за момент посърна, но той не е човек който приема такива кръвни обиди присърце. В този момент всички застинаха. Стратиев вече знаеше, че е направил непоправимото. Той чевръсто бе опипал всички кости на създанието и с двете си ръце. После всички се посмяхме от сърце и полетяхме към следващите си цели.

Не разказвам тази история като нещо, кой знае колко велико и смислено. Тя просто олицетворява възможностите на някои хора от ППС да изкарат извън равновесие дори и най-спокойният и уравновесен човек. Стратиев удовлетворяваше всички тези изисквания...

Хей това съм го писал 2002г собственоръчно. Търкаляло се беше по различни сайтове, на едно място дори ми бяха подменили авторското право. Както и да е - изрових го и реших да го поставя там където му е мястото. А по-добро място от КакНеСе хей бога ми - НЯМА!

"Екскурзия в планината"

Главни виновници: Филип Вукадинов и Ицо Алексиев
Прецакани участници: аз и Гонзо
Изготвил: аз
Главен редактор: няма

Беше ведра утрин в... прохладния хотел на Витоша. На последния етаж в таванските стаи мразовит полъх през полузатворения прозорец караше нас двамата с Гонзо да притръпваме от студа. От инсталацията на парното не само, че нямаше смисъл ами беше даже по-лошо. Някой подмолен плъх като че ли беше пуснал течен азот по тръбите на парното вместо така нужната за нас гореща вода. Ще отбележим също, че завивките които ни бяха предложени, бяха по-тънки от палачинка направена от стисната лелка в студентски стол. За разлика от палачинката обаче те стояха върху телата ни като парче недодялано изрязана ламарина. Това бе един прекрасен ден в който трябваше да се приготвим за рождения ден на Росен Цветанов...

Опитвайки да се размърдам в леглото разбрах, че краката ми едва ли не са сковани в кубче лед следствие на недостатъчно дългото ми одеало...или чершафче... Отначало се уплаших усещайки пронизващата болка в крайниците, но поглеждайки вляво в края на стаята към моя събеседник бързо се успокоих - той бе къде къде по-тежък случай, а още издаваше някакви звуци (за да се увери сам, че е преживял нощта). Гонзо бе проявил неблагоразумието да се развие целия въртейки се в леглото... Гледката не бе от най-красивите. Синият му нос първи се показа изпод купа дрехи с които беше натрупал върху себе си. След това дочух някакви стонове напомнящи ми псувни на испански каруцар. После обаче и двамата събрахме смелост да се поизправим. Двамата вече дълго време нямаше да направим същата грешка и да си събуем обувките и якетата преди лягане.

Предвидливо побързахме да излезем от злокобната стая и да слезем към спасителното място - кафето, където противната домакинка стоеше по цял ден. Тази гад изглежда отклоняваше целия трафик на парното зад собствения си задник - а той бе достатъчно голям за да изразходва енергията. Това не бе от значение за нас. Двамата юнаци знаеха какво им е нужно, за да балансират разстроеното си здраве. Една бърза бира на момента укрепи нашите треперещи от студ ръце, а няколко гнусни вафли запълниха огромната празнина в изстрадалите ни стамаси. Трябва да споменем, че само изключително добрата подръжка на зъбите ни, ни помогна да преодолеем препятствието на гранитните вафлички. Ако бяхме глътнали натрошен камък бихме постигнали абсолютно същия резултат. Е в крайна сметка уравновесени и с нови сили седнахме на една от миниатурните масички, върху още по миниатурните и невероятно мазни, почернели от кир столченца. Гледката и изобщо цялата обстановка на кафето беше отблъскваща за мен. Проядената окъсана покривка незнам защо непрекъснато ми напомняше за кошмарните одеала в стаята, по тапетите беше наслоен вековен мухъл и гнилоч, а мазната усмивка на лелката вдъхваше неприятнете асоциации за зъл касапин от някой месарски цех. Явно беше време за още една топла бира.

Вукадинов и Ицо - двамата вечни ентусиасти запърхаха с крилца като балерини около нас. Ведрата им външност определено подбуждаше канибалски чувства и много гадно настроение у мен. Усмивките и веселите нотки в пискливите им сутрешни гласчета определено предизвикваха агресивност в мислите ми. За щастие немоща на изпръхналото от студ тяло не позволи на нервите ми да предизвикат ненужни грубости към нищо неподозиращите ми събеседници. Очертаваше се адски гаден ден с още по-гадното ми настроение в невероятно гадния хотел и то високо горе на гадната планина... Щях да запомня Витоша по много нелицеприятен начин ако не беше вече разведрилия се Гонзо...

Вукадинов както винаги бе дал невероятно тъпа идея да се разходим до някаква писта в планината подкрепян морално от неговия сателит и съмишленик Ицо, а ние двамата както винаги приехме тъпата идея заради огромния си наивитет. Истината е, че вече се бяхме стоплили и не предвидихме какво може да ни очаква по пътеките на планината в дълбоките преспи. Както и да е в момента незнайно защо идеята ни беше допаднала и двамата с Георги се отправихме към стаята си да сложим кожусите и естествено да напълним джобовете с прилично за всеки пироман количество пиратки. Като се е видяло, че свинщини не могат да се направят поне да направим някоя друга лавинка...

Както винаги тръгнахме с половин час по-късно (Вукадинов се забави). От хотела до истинските кози пътеки на където бяхме тръгнали имаше един дълъг отъпкан от колите път, който за щастие беше равен (имаше време да се катерим). Близо половин час Гонзо се опитваше да взриви един дезодорант, но все не му се отдаваше. Палеше го, гърмеше го с пиратки, тъпчеше го, скачаше върху него, но къръка все спираше неговите опити. Решихме, че не трябва да губим повече време и ускорихме силно ход, като отхвърлихме всякаква мисъл, че умората може да ни сполети. Да ама още на първия баир Вукадинов и Ицо дръпнаха с около двадесет метра напред, а ние с Гонзо, като доказани мързеливци, изплезихме езици до колената. Вукадинов естествено се сърдеше и ни правеше всевъзможни забележки. Обвиняваше ни, че сме женки, че е срамота от има няма триста метра пеша да се изморим и тем подобни глупости. Аз за момент се амбицирах и дръпнах Гонзо напред. Двамата ускорихме темпото и изпреварихме двамата дърдорковци, но нашия ентусиазъм претърпя коренна промяна за броени минутки. В един момент забелязах, че Гонзо не е край мен. Обърнах се и го видях проснат на земята злосвовейки с уста, че на това място ще се мре. Гледката бързо ме накара да последвам примера му и също седнах в снега. Групата ни за момент се разкъса, но после двамата ни екскурзоводи най-накрая се сетиха, че не могат да ни оставят. Последваха хиляди уговорки и молби, докато най-накрая се съгласихме да продължим, този път по-бавничко, пестейки жизнено важните си силици. Е усилията ни в крайна сметка се увенчаха с някакъв частичен успех, когато намерихме някакво полумъртво заведение, където с оскъдните си пари, които бяхме взели (истина е - бяхме си забравили парите), успяхме да си позволим лукса да си вземем едно шише минерална вода. Е одрусвайки по-усърдно джобовете си събрахме малко жълти стотинчици и изпихме (с Гонзо) една животоспасяваща биричка.

Тъкмо се бях засилил да се връщам по нанадолнището, когато отново бях сюрпризиран, че трябвало да се продължи към някаква си писта, където сме щяли да караме ски. Съгласих се и идеята ми хареса, по простата причина, че бях забравил, че не карам изобщо ски, а като се кача на проста шейна обикновено се пребивам. Последваха едни безкрайни заледени стълбички, отляво на които зееше пропаст. Интересното беше когато някой се спънеше (случваше се често) - той събаряше всички зад себе си. Толкова се бяхме отчаяли с Гонзо, че вече го избихме на смях. При всяко подхлъзване на единия другия умираше да се смее и да се подиграва. Бутахме се нарочно, целехме се със снежни топки, спъвахме се един друг - с други думи се опитвахме да забравим болките и бедите си.

Все пак тактиката ни успя - хумора ни откъсна от моментните проблеми и пътуването ни премина много по-леко и бързо. Бяхме забравили напълно, че сме до колене в снега, че сме мокри до мозъка на костите и че ни очакваше още толкова път в обратна посока. Но стига оплаквания - нека продължим по веселата страна. Смешките определено ни бяха сгряли и не чувствахме болките си, но достигайки въпросната писта за ски сякаш леден душ обля телата ни и моментално охлади всички страсти. Пистата, която и Ицо и Вукадинов знаели много добре изглежда не работеше от преди балканската война. Никакви ски, никакво спускане - само безкрайни преспи неотъпкан сняг и безкрайно количество студ. Добре, че пътят на връщане беше значително по лек, защото вече не се изкачвахме, а се пързаляхме по задници надолу. Чувствах, че всичките ми сили са ме напуснали напълно. Накрая почти лазейки се добрахме обратно във хотела...

Истискахме огромно количество вода от друхите си (най-вече от чорапите) и ги поставихме на радиатора в нашата стая. Както се досещате радиатора не работеше и ефекта беше по-скоро замразителен, отколкото отоплителен. Помръзнахме малко и слезнахме на долния етаж при Вукадинов. Там изглежда в радиатора доктигаше някаква клокочеща водица и излизаше минимално количество топличък въздух. И това обаче беше напълно достатъчно за изпатили субекти като нас. Тримата се наредихме на радиатора и долепихме боси крака на него. Тъй като разстоянието беше много оскъдно и нямаше място за всички, се наложи да се подритваме, драскаме и бутаме, само и само да успеем да получим някаква порцийка топло. Гонзо имаше определено преимущество над нас поради огромният размер на крайника си. Важното според мен е, че все пак бяхме оцелели в дивата гора.

От тази цялата историйка двамата с Георги си взехме много силна и точна поука - несъмнено никога нямаше да се качим отново в планината през зимно време, камо ли пък да предприемаме необмислени експедиции. И още нещо - ЗА БОГА БРАТЯ ПРЕЗ ЗИМАТА НОСЕТЕ ТОПЛИ ДРЕХИ... и си вземете резервни чорапи...

Добавка от Гонзо:
Поправка - поуката беше че никога повече няма да се оставяме Вукадинов да ни води нанякъде. Защо ли ми се струва че все ни прекарва през най-малоумните възможни маршрути? Последния път като се качвах с него на Витоша (прости ми Господи за неблагоразумието) искаше да се катерим НАГОРЕ по пътеката под лифта, който пък беше спрял заради ураганен вятър!

Днес се събрахме с мой приятел от детството - Павката. Заговорихме се за днешната система на образование и това колко развалена е тя. В един момент обаче превключихме на друга тема - какво беше, когато ние бяхме деца. Стигнахме до потресаващи спомени.

Разказаните по-долу случки са от периода 1995-1997г., когато бяхме ученици мeжду 6ти и 8ми клас в 2-ро СОУ "Емилиян Станев. Училището в днешен ден няма нищо общо, с това което помним...

Случка №1. Няма как да не се спомене гигантът Кристиян и прегърналия го Павел. Снимката е обща на целия клас. Павката е високо момче, но в случая носа му стига точно до мишницата на Кристиян. В случая тя е с огромно потно петно... Ще видим дали Павката ще си изпълни обещанието да ми я прати :)

Случка №2: Тече поправка по български език. Павката е за съжаление трябва да се яви. Неизвестно момче от друг клас минава отпред. Питат го:

- Кажи едно просто изречение!

Момчето отговаря:
- Пенчо скача!
Учителката продължава изпита:

- Кажи в това изречение кое е глагол...

Момчето е уверено:
- Пенчо!
Учителката е недоволна:

- Добре де, кажи тогава кое е сказуемо?

Момчето отговаря още по-уверено:
- Пенчо!
Учителката пише тройка c неудовлетворение:

- Поне знаеш, че глагол и сказуемо е едно и също...

Павел е нещастен, защото е учил за този изпит...

Случка №3: Учителката по английски език Кунторова имаше огромен психологически проблем. Най-вече той беше предизвикан от олигофренясалите ученици. В един час тя извиква Кристиян на дъската. Той е по-висок с една глава от нея и трябва да спомена, че момчето имаше проблем с единия крак и куцаше. Кунторова го пита някакъв въпрос, на който Кристиян и отговаря, че не му дреме и няма да отговори... Тогава Кунторова бута Кристиян, който пада на земята, тя го хваща за крака и започва да го тегли, като вика:

- Сега ще те заведа при директорката! Сега ще те заведа при директорката!

Кристиян не остава по-назад, като си размахва бастуна към нея и крещи:

- Ще те убия! Ще те убия ма!

Целият клас умира от смях...

Случка №4: Пино и Павката плюят в кофичка от кисело мляко. Павел Поповата Лъжичка (това е друг Павел) се хваща на бас, че Пино няма да си я сложи на главата. Баса е за голяма (непосилна сума), а Пино го прави. Следващата седмица ППЛ не идва на училище. Накрая Пино и Павката му отиват на гости, за да търсят отмъщение. ППЛ се барикадира в къщи. Обувките са му пред вратата - в тях почват да се люпят семки и да се плюе.
Накрая идва майка му да пита какво става. След като разбира тя казва мъдро:

- Наравете му на него това, което е направил на вас

С тройна сила Пино и Павката плюят в кофичка от кисело мляко, която най-накрая се излива върху главата на ППЛ. Майката е доволна и казва:

- Ха така! Така ти се пада!

Случка №5: Саксия пълна с пясък обикаля целия клас. Всички плюят и храчат в нея. Накрая с кофичката е коронясан Ови...

Случка №6: Подобна кофичка се слага на главата на Кунторова...

Случка №7: Ови и по-големият му брат подаряват електрическа китара на майка си за 8ми март...

Случка №8: Кунторова пише двойки на целия клас за годината. Това ще спре класа от кандидатстване. Започва канонада от отмъщения - поливане с кисело мляко, плюнки и дъвки по косата, бой с чадъри, бенгалски огън в косата и чантата, поливане с пожарен кран в коридора и др.

Случка №9: Кофа за боклук е нахлупена на главата на Кунторова. Тя се обръща и я нахлузва на главата на wattie. Той се чувства унизен и изрича най-грубите думи, които знае по онова време в лицето на учителката. Същата кофа по-късно се нахлупва на главата на Павката. Той се хили около пет минути с кофа на главата. Всичко това се случва в час...

Случка №10: Майката на Павката е при Кунторова, за да пита защо Павел има двойка:

- Как така? Той има шестици цяла година! Ходи на частни уроци!

Кунторова отговаря:

- Ами той защо ме цели с тебешир в десетката?

Случка №11: Новата учителка по биология маже сополите си под чина на катедрата. В междучасието целия клас клечи от долу, за да гледа сталактитите...

Случка №12: Кунторова идва заедно с майка си на училище. Казва пред всички, че я е страх да не я изнасилят. В отговор учениците я питат кой за първи път я е "дефлорирал". Всичко това се случва в присъствието на майката и директорката...

Случка №13: Павката е обвинен, че е откраднал микроскопа от стаята по биология, а той не е. Обвиняват го, че е зарибен по компютърни игри и ротативки - по цял ден бил в зала към Бояна и затова му трябвали пари. Павката се защитава разумно:

- Как може да съм крал аз, като от три месеца не съм стъпвал на училище?

Случка №14: Митака не може да си пише сам извинителните бележки. Затова моли Павката, който е с по-добър почерк. Това се превръща в практика. Накрая Павката му пише и оценките в уж изгубения бележник. Естествено накрая ги хващат...

Случка №15: Друг Митак краде пари от баща си и раздава наляво-надясно шепи жетони при електронните игри. Целият клас отсъства цяла седмица от училище по случая...

Случка №16: Учителят по трудово Пенков се хвали пред учениците, че има жълта книжка...

Случка №17: Пенков бива заключен и изоставен в малкия килер в дъното на кабинета...

Случка №18: Пенков заключва единия от близнаците в килера. След няколко часа пуска близнака, но навън е причакан от Илиян и двамата близнаци. След кратка схватка Пенков е хвърлен от моста в реката...

Случка №19: Пенков бие Илиян с жилава пръчка в час...

Случка №20: Момчи и ППЛ карат ски. На връщане ги причаква Илиян. Първо хваща Момчи, но го оставя. После набива ППЛ и му открадва ските. В последствие се разбира, че Момчи и Илиян са били в комбина. Бащата на ППЛ ги набива един по един и взима не само ските, но и допълнително вещи обратно. Разбира се също, че първоначално планираната жертва е моя приятел Павката. По случая Момчи го е страх да се появи на поправката в 8ми клас и оттогава двамата не се виждат никога повече...

Случка №21: Час по трудово. Ще се готви супа. Първоначално изсипвам сол с супата на ППЛ. После някой се сеща да плюем в нея. След като я правим с 1/3 повече количество, ППЛ яде и се оплаква на учителката, че супата е пресолена. Аз, Стопето и Пламен сме наказани за цял час - заключени в кабинета по трудово. Пропускаме физическо и ни е яд...

Случка №22: Половината от момичетата в 7ми клас са хванати, че са пробвали да се друсат с паркизан (???). Момчетата не бяхме в час с тази тема тогава...

Случка №23: Тоталната класика. След като в седми клас почти всяка седмица различни хора подаваха сигнал за бомба, в един момент спряха да отговарят на такива сигнали. В този момент Мартично бива амбициран и избухва истинска бомба в кабинета по английски на Кунторова (няма никой вътре по това време естествено). Изпочупени са прозорците на целия първи етаж. Мартинчо е заловен и намерен тротил по ръцете му. Баба му е интервюирана по Канал 1:

- Той Мартинчо е много добро момче! Той такива неща не прави!

...и така нататък и така нататък...

Според Societe General имам 280.27лв само две минути по-късно. Е, поне две от бележките съвпаднаха.

Не знам защо, но картата излиза с различен номер при последния банкомат. При всички други завършва на *1329, но при SG е съвсем различно. Направо шах и мат...

Все пак на сведващия ден се оказа, че имам точно 280.27. Мъка, мъка, мъка...

Редовните читатели на КакНеСе помнят, че на 5ти Декември публикувахме статия за писмо изпратено до НОИ и КЗЛД във връзка с уязвимости в системата за проверка на здравно осигурителен статус на гражданите..

На Февруари 23 2009 получих писмо по електронната поща. В него бе прикрепен DOC файл с отговор на моето писмо. Реших да го публикувам тук в по-неофициален вид:

София 1431, тел: 915-3515 ; Факс: 915-3525
Бул. “Акад. Иван Евстратиев Гешов” № 15 e-mail: kzld@cpdp.bg

Изх. № е-и-39
Дата 20.02.2009 г.


УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПЕТРОВ,

В Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) е постъпило Ваше писмо, заведено с вх. № е-941/05.12.2008 г., във връзка с информационната система “Справка за здравно осигуряване” на Националния осигурителен институт (НОИ).
Вашите предложения са свързани с мерки за сигурност, които трябва да бъдат предприети от НОИ.

КЗЛД е включила Националния осигурителен институт в списъка на Администратори на лични данни, подлежащи на проверки по месеци през 2009 г. (www.cpdp.bg).

На Ваши допълнителни въпроси ще отговори Калина Лазова – мл. инспектор в дирекция “Контролна дейност”, тел.... *

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/ВЕНЕТА ШОПОВА/

Телефонът на госпожата съм го премахнал, за да не й звъните. Отговорът е пределно ясен - НОИ имат задължение сами да си оправят бакиите. Сигналът до КЗЛД евентуално ще послужи за оръжие към тях при предстоящите проверки тази година.

По принцип сме доволни, че поне има отговор. Въпроси към госпожа Калина Лазова всъщност нямаме. Може би единствено трябва да се поинтересуваме какво да се прави ако НОИ не отговори. За това обаче първо ще прочетем малко документи, защото най-вероятно всичко си го пише...

П.С. Представеното по-горе писмо не е в същия вид, в който е получено. Оригиналното писмо има герб на Република България и е форматирано много по-добре. Също така липсва SEO линкът с името Филип Петров :)

Интернет проектите не са евтини - сървъри - мървъри, програмисти, наеми, заплати, но все пак си мисля, че не трябва да се прекалява с рекламата, моето рекламно търпение е минимално:

Забраната на реклами:

а) пести време
б) пести трафик
в) прави сърфирането по-приятно
г) удължава живота на мишката ви
д) щях да напиша, че прави рекламистите и уебмастерите по-умни, но това не е доказано, поне не и емпирически

Не знам кое ме разстрои повече - разхвърляната отрова, която уби пет домашни и нито едно улично куче при блока на майка ми, разхвърляната отрова и десетките умряли домашни кучета в ж.к. Лагера, Надежда, град Перник, Гоце Делчев, и др; или по-скоро тоталното неразбиране на проблема, което доказаха множеството хора в социалните мрежи. Честно казано ми се протъркаха бутоните на клавиатурата да пиша едно и също. Ще го обобщя:

Никой не иска да има улични кучета, включително и ние!
Ние не защитаваме ухапванията от улични кучета!
Ние сме против хрърлянето на отрова по улиците!
Ние сме против текущата форма на евтино справяне с "проблема"!
Ние сме против геноцид на всички кучета и котки!

Кой може да направи синтез и анализ на тези пет изречения и да ги сглоби смислово и логически? Оказа се, че изключително малко хора.

Българинът изглежда е научен от малък да гледа на живота на полюси. Отначало лошите са капиталистите, а добрите са комунистите. После се деляха на леви и десни, на сини и червени. На последните протести медиите разделиха животновъдите на млекопроизводители, млекопреработватели, млекоразпространители и млекоконсуматори, като изглежда всеки един е самостоятелен индивид, а другите му пречат. Сега се делят на ухапани от кучета и природозащитници.

Така де, ако млекопроизводителя си преработваше сам млякото, после сам си го "разпространяваше" и купуваше, та накрая сам си го пиеше - сигурно щеше да бъде най-щастлив. Никой не разбира, че абсолютно всичко е свързано в неразделна верига и всяка една брънка от нея е важна. За съжаление е точно така - никой...

Има хора, които неистово мразят кучетата, други са алергични към животни, трети са хапани и ги е страх. Всички те изглежда са обединени около едно - да няма кучета и да няма котки. Те не правят никаква разлика между домашно и улично куче, между куче доставящо радост на децата и спътник в живота и такова разнасящо зараза. Те искат сляпо "да няма улични кучета", като се добавя и "на всяка цена". Дори на цената на смъртта на кучето-водач на слепия човек.

Тъжно ми е. Тези хора са навсякъде. Не става само дума за животни и хора. Не става само дума за разнесената отрова. Ще ви дам малък пример с паркинги и гаражи, с общината и със строителните фирми. Да, те изключително много мразят дърветата и тревата. Затова са готови безпощадно да ги бетонират, като унищожават градинки (например бившата между площад Македония и Руски Паметник). Примери има много. МВР например мрази законите, които трябва да опазва и го доказаха с последното интервю от Сеизмограф...

Кучетата и котките трябва да стоят до и около човека. Те не са диви животни. Не могат да оцелеят самостоятелно в дивата природа. Така са селектирани и така е откакто свят светува.

Точно на три пъти в историята Папата в Рим е издавал закон за унищожение на котките, защото "те са дяволски изчадия". И в трите случая след масовата смърт на котки се случва едно и също - чумна епидемия. По-интелигентните от вас могат да си отговорят на въпроса "защо"...

Ще се повторя, потретя и почетвъртя - решението за премахването на хапещите улични кучета от улицата НЕ Е тровенето на всички животни. Ето защо:
"Ние знаем как не се, но не знаем как се". Понякога обаче знаем. Решението на проблема е известно отдавна и се прилага навсякъде в цивилизованите държави. Ние обаче сме варвари и нито знаем, нито можем... Ето ви и поредното доказателство - след сигнала в РИОКОЗ, единственото, което българските служби направиха беше това:
Тези от вас, които са ХОРА, призовавам ви - МИСЛЕТЕ. Вие плащате ежедневно данъци на тази държава. Тези данъци се разпределят по различни канали. Един от тях е "справянето с проблема с учичните кучета". Вашите данъци трябва да отиват за "кастрация и превенция на раждаемостта на уличните кучета". Те трябва да отиват за "ексхумация на агресивни улични кучета". Нищо от това обаче не се върши!

Малка част от парите отиват за убийството на нашите домашни животни. Малка част отиват в РИОКОЗ за надписа върху кофата за боклук. Голяма част отиват в швейцарски банки, джипове и царски палати... А инак вие продължавайте да казвате "ами като няма друг начин - нека да е така"...

Фирмите, които прибират вашите данъци не си вършат работата!
ТЕ ТРОВЯТ НАШИТЕ ДОМАШНИ КУЧЕТА!

П.С. Миналата седмица, когато умря Астор, бях на гости при майка ми. От тогава ни се налага да носим нашето, все още живо, японското хинче на ръце до детските площадки (поне там се надяваме, че няма отрова). Там едно дете каза на майка ми:

- Госпожо, да знаете да внимавате, че има отрова...

В този момент то си тупкаше топката на земята... А може би наистина трябва да умре някое човешко същество, че на човекоподобните индивиди с прозвище "българи" да им светне? Аз лично не искам да чакам този момент...

Снощи забелязах много неприятен Google FAIL - последователите в блоговете ми са спаднали наполовина, КакНеСе от над 50 последователя падна на 28, Marfiland също.

Блогът за Гръцка Музика и този за снимки от 9 на 4.

Списъкът е дълъг, но на абсолютно всичките ми блогове последователите са намаляли точно наполовина, както и близо половината от блоговете който аз следвам изчезнаха от профила ми...

Днес пък Gmail не работеше няколко часа 2, приятели споменаха и че Blogger бил долу, но аз поне не го сварих - тотални и много неприятни Google FAIL-a в рамките на 2 дена.

От гоогле блога:

Current Gmail outage

2/24/2009 04:28:00 AM

If you’ve tried to access your Gmail account today, you are probably aware by now that we’re having some problems. Shortly after 10 9:30am GMT our monitoring systems alerted us that Gmail consumer and businesses accounts worldwide could not get access to their email.

We’re working very hard to solve the problem and we’re really sorry for the inconvenience. Those users in the US and UK who have enabled Gmail offline through Gmail Labs should be able to access their inbox, although they won’t be able to send or receive emails.

Всъщност проблемът с пощата беше само по http/s протокола, POP3 и IMAP работеха нормално.

Няма никаква информация обаче за проблемът с изчезналите последователи.

Според горните сайтчета, най-важният и коментиран спорт е секса, не е като да са далеч от истината...

Датата е 22.02.2008. Моят приятел Стефан Димитров (nick Bubu) пътува към роднините си в Ямбол. Идва ред да мине и през Стара Загора.

Стефан пътува често по този маршрут и знае, че почти винаги в Стара Загора има хайки на КАТ. Затова той не само не бърза, но и кара бавно, когато минава оттам. Този път обаче минавайки край Метро се залисва и изглежда е понатиснал газта повечко, но в никакъв случай не може да се говори за голямо нарушение, като може би дори не е бил и в такова. Естествено в този път КАТ си е на мястото. Двама полицаи си говорят пред колата и като виждат нашия Mercedes A Class слънчогледа се размахва моментално.

Извикват Стефан при радара и викат:

- Глей тука кво пише... Дата, час и скорост. Караш с 85 при ограничение 50!!!

"Брех, ще ми вземат книжката" си помислил първо. Когато си в напрегната ситуация въобще не можеш да мислиш трезво - в този момент въобще не се е сетил, че не е възможно да е карал с толкова голяма скорост.

- Ще пишем акт - продължава полицаят - отиди при колегата с документите!

Отива и няма 5-6 - акта започва да се пише. Процедурата е дълга - пише се всичко много подробно. Идва време да се напише и часа - полицаят пише 17:00. Ами да - толкова часа е... В този момент по невероятна случайност на Стефан му пробляснало:

-Хей, чакайте! На радара ви пишеше 16:22!

- Нема такова нещо! - отговаря полицаят и продължава да пише.

Стефан обаче не се предал току така. Поискал настойчиво проверка на радара - все пак те си имат памет! Полицай Желязко Желязков обаче безцеремонно отговаря:

- Не може!

След това продължава да пише акта, убеден в победата си. Идва обаче ред на подписа на "лошият нарушител" и за тяхно нещастие той казва:

- Не! Ще си напиша възраженията!

Така Стефан започва да пише:

Часът на спиране не съвпада с часа показан на радара

Почва се полемика. Господин Желязков се обръща към колегата си:

- Колега я дай да видим в колко часа е последната скорост 85...

Странно - не е ли по-добре да видят каква скорост е засечена за последно в 17:00? Нищо, все пак последната засечена скорост от 85 км/ч наистина се оказва от 16:22. Изключително близко до 17:00, нали? Господин Желязков взима химикалката и поправя часа в акта на 16:22. ОПА - ама чакайте! Стефан отново е недоволен:

- Ааа, не! Искам да пиша още възражения.

Естествено дописва второ възражение, че часа на акта е поправен на 16:22, но в момента на спирането на колата е било 17:00. След вписванията и дописванията - актът най-накрая е финиширан. Стефан си получава копието, но твърдо убеден, че нещата няма да останат така.

След като се прибира вкъщи започва да търси какво и как се прави, когато си несъгласен с КАТ. Намира доста полезни дискусии във форумите, написани от други препатили хора. Значи в три дневен срок трябва да се изпрати жалба до шефа на КАТ в областта, където е спирането. Стефан пише изключително подробно писмо, като прилага касова бележка от бензиностанция Shell от 14:50 и обяснява, че не е възможно с тази кола да се прелетят 250 километра до 16:22 с този автомобил (въпреки, че е магистрала). Естествено жалбата не е одобрена и се стига до съд. Стефан си наема адвокат. Написаха ново обяснение и възражение за пред съда в Стара Загора. След известно време пристига и призовката... Шок и ужас - 16.09.2008г в съда в Стара Загора. Да припомним - актът е от 22.02.2008. До тогава Стефан трябва да минава всеки месец за да му слагат печат на опашките в КАТ, защото кара с акт. Накрая не е имало място за слагане на нови печати за удължаване...

Както пее Васко Кръпката - и така животът продължава вечният си мъдър кръговрат... Идва и заветната дата и Стефан се явява на делото. Пристигат и двамата господа полицаи, които са го спряли. Помним името само на единият - господин Желязко Желязков. Той най-надуто крачи по коридора на съда, сякаш си е негов. С това държание въобще не е чудно, че човекът не е семеен. Така започва делото. На абсолютно всеки един зададен въпрос двамата катаджии отговарят напълно еднотипно и безцеремонно:

- Не помня!

Делото е изключително кратко. Накрая адвокатът подхвърля леко въпросително към тях дали случайно Стефан не е бил натопен, заради някой друг, който е спрян и пуснат срещу подкуп... Отговор естествено не е даден. Добре поне, че са се сетили да не отговорят пак с

"Не помня"...

Да направим равносметка. Делото е спечелено и Стефан си получи малкото синьо картонче. Няма да плати грешните 100 лева. За сметка на това цялата процедура му костваше много повече - дълго чакане по опашки в КАТ и две пътувания до Стара Загора. Направо човек да се замисли дали цялата тази процедура не е измислена така, че да те откаже да протестираш? Ето и коментар на Елфа след като първи прочете статията:

(6:28:26 PM) Elfa: мамка им
(6:28:35 PM) Elfa: за съжаление излиза
(6:28:45 PM) Elfa: че е по-добре да дадеш 20 лева и да те пуснат, МАМКА МУ, човек
(6:28:52 PM) Elfa: не искам в такъв парадокс калпав да живея бе
(6:28:56 PM) Elfa: ... копелета корумпирани

Излизам за разходка в парка. Снегът натрупа значително - ще игрем с кучето много!

CA 6740 MT - браво, точно така НЕ СЕ паркира. Можеше да спреш 20-30 метра по-назад - места имаше много:

Снимките са направени с Motorola ROKR E2

От доста време Атанас Санов (gargamelan) ми е като трън в очите. Упорито е тръгнал по петите на спамъра от bgbest, който беше изхвърлен от Свежо наскоро:
Пожелавам му същата участ, а дотогава - не забравяйте да наградите профила му с по няколко стрелкички надолу дневно:

http://svejo.net/profile/gargamelan/actions/?show=published

Не забравяйте, че тези обезобразователни простотии ги гледат деца. Господин Санов ги пуска през час...

КакНеСе Ви призовава:

"Не се задоволявайте с копирано съдържание, вижте оригинала, посетете fishki.net

Ако Ви е писнало от "свежи" снимки и копирани Фотоподборки, сложете линк на вашия сайт към http://fishki.net нека всички посещават оригинала на копираното съдържание в българските "блогове".

Дано тогава "блогосферата" ни се позачисти и позавие към авторство.

Учителят Фу бе поканен на посещение в другия край на света при младата страна България. За вечната си мъдрост той бе удостоен да получи най-великия орден на далечното племе, което бяха нарекли гръмко "Стара Планина".

Коварните вождове на българското племе обаче крояха подъл план. Те въобще не се интересуваха от тържествата по връчване на въпросният орден, а искаха чисто и просто да се възползват от мъдростта на Учителят Фу, за да могат отново да спечелят при изборите за племенен съвет. Учителят Фу хич не е вчерашен и очевидно знаеше този факт и беше подготвен.

Още на космодрума дойде големият вожд с червените дрехи. Веднага започна да разпитва стария мъдрец:

- Кажи ми учителю Фу, какво да правя, че да взема даровете на готите? Преди две години сключих кръвен договор с тях - ние да приемем тяхна вяра, а те ни обещаха да помагат с облаги. Сега ни казват "не, нашите дарове с храна вий няма да получите, защото гледам всичко се заключва в складове на вожда, а племето ви продължава да гладува!". Нямат срам тез готи - я погледнете го туй нашето племе какво е мързеливо. Отдавна казал съм, че "който не работи - не трябва да яде". Та, моля ви учителю Фу - как да излъжа готите така, че да взема още храна?

Учителя поклати тъжно глава и подмина дребния български тарикат без да му даде отговор. PR-ът на Учителят Фу оповести публично, че отговорите на въпроса на големия вожд с червените дрехи ще бъде даден на пресконференцията при връчването на ордена.

Още не се бе настанил в царския хан за гости, когато при Учителя Фу пристигна не кой да е, а самият Цар. Дълго време царят бе живял в забвение в далечни земи, но наскоро бе помилван и му беше разрешено да се върне обратно в родните. За разлика от грубия червен вожд, царят имаше обноски. Покани Учителя Фу на царско пиршество на служебна сметка. Бяха извадени най-хубавите сребърни прибори от царската колекция. Въпреки всичките ласкателства и уважение обаче дори царят не успя да се сдържи:

- Уважаеми учителю Фу, няма как да не ви попитам за съвет. Виждате, че последните години моето племе страда много. Аз дойдох преди осем лета, за да го спася от гибел. Знаете обаче как е при преместване на дом - трябваха ми близо четири години, докато се настаня в новите си царски палати. На последвалия племенен съвет пък се оказа, че някои хора се били разочаровали от моята царска свита и за съвсем за малко взех, че изпуснах абсолютната си власт. Сега този червен вожд е обсебил всичко и не ми дава да оправям народа си по план. Толкова дворци чакат да бъдат построени - това би отворило работа и за безработни и за бедни. Изобщо - аз като цар виждате, че съм повече социалист от социалиста...

Учителят Фу се подразни от меркантилния цар:

- Аз пък разбрах, че сте имали сключен "договор за оправяне" с готите, но имате проблеми. Не трябва ли да се преговаря с тях?

Царят въобще не се вълнуваше от договора с готите:

- Оставете ги тези готи. Бог - високо, гот - далеко! Важно е сега спешно да науча как да върна доверието на племето, че разбрах май следващия път дори нямало да ме изберат. Какви са тези туземци, че да не ме изберат? А е имало едно време, когато не хората избираха царете си, а царете си избираха хората! Кажи ми само едно учителю - какво да направим, че пак да управляваме заедно аз и моят приятел вожда Аамет, както беше доскоро?

Учителят Фу познаваше Аамет - световно известният касапин-мародер и крадец. Мъдрецът веднага стана от масата щом разбра, че царят е в комбина с него. На преследващите го придворни джуджета пък учтиво каза, че нужният съвет ще бъде даден на специалната пресконференция и след това отиде да подремне в своята стая...

На сутринта, часове преди връчването на ордена, пред вратата на специално устроения кабинет на Учителя Фу се беше наредила опашка. Знайни и незнайни вождове искаха съвет от мъдреца. Един от тях обаче, силен и напорист, изблъска тълпата и нахлу най-безцеремонно, без дори да почука. Учителят Фу го погледна с укор, но това ни най-малко стресна напереният бабаит:

- Здрасти! Чух, че ти си се правил на някакъв мъдър тук, а? Та реших и аз тъй да видя каква мъдрост можеш да ми дадеш. Аз се казвам Ба Банко Бойният и съм дошъл да разхвърлям наляво-надясно тази корумпирана вихрушка, която управлява сега. Решил съм да стана вожд на всички вождове. Вие така като се пишете мъдрец и сега като ме гледате - какво мислите, да ставам ли генералисимус сега или да не избързвам?

Учителят Фу не обичаше този тип хора, които решават проблема със сила, а не с ум. Въпреки това започна разговор с него:

- Виждам, че сте млад и напорист момък, освен това сте много силен, а в тази страна виждам, че все силни младежи командват. Мисля, че поради тази причина - нищо чудно и да спечелите на предстоящия племенен съвет. Интересно ми е обаче да ми споделите - как смятате да промените нещата и как ще помогнете на народа си?

Бабаита се напъчи:

- Как "как"? Нали уж си бил мъдрец, защо аз трябва да ти казвам. Я ме погледни - хей с тези две ръце ще го оправя аз тоз народец. Аз и заедно с моите момчета-борчета ще построим физкултурни дружества и ще стегнем тези мижатурки навън! Виж ги какви хърбави са всичките - не тренират, а само се оплакват!

Учителят Фу се опита да подстрекае бабаиткото да се замисли над реални проблеми:

- Хърбави са викаш момко, а това дали ще се оправи само с физкултурни тренировки? Аз все съм мислил, че хората са хърбави, когато не ядат достатъчно...

- И това ми било мъдрец! Ти къде си видял трениращ борец във форма да е хърбав бе? Абе я си ги носи "мъдростите" обратно откъдето си дошъл...

Бабаитът тръшна вратата. Учителят Фу каза на охраната си, че не иска да приема повече гости. После седна и написа следното кратко писмо до своят ученик от далечната страна Вут:

Попаднал съм сред странни хора и мисля, че съм в страната на абсурда. Хората от племето са хем гладни, хем смирени. Вождовете им са глухи и слепи, но пък алчни. Моят съвет към теб е да не идваш никога по тези земи, защото е опасно!

След известно време повикаха Учителя Фу на приема за награждаване. Още преди да започне церемонията, Учителят Фу прекъсна речта на водещия и започна да говори:

- Виждам тук сте се събрали всички вождове от всяка област. С някои от вас говорих вече и поискаха съвет, а други пък въобще не искаха съвети, защото са достигнали таван на своята мъдрост. Дълго мислих и накрая реших, че всички вие имате нужда от една единствена рецепта за по-добър живот. Освен това за първи път ще ви изрецитирам не моя собствена, а такава написана отдавна от ваш човек - живял и творил по вашите земи:

Орел и рак и щука,
не зная по каква сполука,
такваз им работа дошла
да теглят наедно кола.
И ето те са впрягат,
напъват са, напрягат,
ей тъй, че ще са пукнат чак,
а пустите кола не мръдват пак.
Те можаха покара
най-лесничко товара,
но на, орелът кат крилат
все теглял нависоко,
кир Рачо - теглял наназад,
а щуката - в дълбоко.
Кой крив, кой прав - не знам,
Товарът и до нине там.
Несговорна дружина - не могат си почина.

Много малка част от присъстващите разбраха, че това е произведението "Басня" на Славейков. Другите бяха неграмотни и не четяха книги и поезия. Учителят Фу продължи:

- А колкото до тази награда - запазете я за по-друг повод. Аз за вас не съм направил нищо и наградата не би имала някаква цена за мен. Изпълнете моята заръка и ако нещата вземат та потръгнат - чак тогаз ме поканете пак!

Учителят Фу напусна залата и изчезна безследно. На следващия ден всички вождове участваха в дебат, но се изпокараха и дори опитаха да си извадат очите един-другиму. Накрая обаче се оказа, че е вярна друга мъдрост на същия народ - гарван гарвану око не вади...

Бедни сме били, дрипави сме били. А за баба Мадона да се дадат 200 лева за билет може а?

Точно се поотпуснах и затова започнах така леко статийката си. Всъщност исках да напиша "HOLY SHIT!!! Билета за Мадона бил между 100 и 200 лева!!!". За VIP персони пък 300.

Първоначално като чух тази новина си казах, че някой се бъзика с пъпчето ми здраво. Бях виждал билети на изключителни музиканти в малки зали за по 50 кинта. Мадона обаче ме втрещи! Хора, ако ви трябват някакви силни емоции - щеше да минете дори по-тънко при елитна проститутка!

И така... Не, не - наистина билетите са между 100 и 200 лева, като забележете - тези с цена над 150 вече почти са свършили, а концерта е през Авгъзт. От най-скъпите вече няма. Не отричам, че мадончето има емблематични песни от няколко поколения, но чак пък толкова да бъде харесвана не очаквах... Е, явно цял стадион хора ще се оръсят за нея. Пожелавам им приятно прекарване - какво друго...

Силно се повлиях от разказа на Снежи за "Хакерът и учителят Фу". Така решихме да започне нашият общ мини сериал...

Учителят Фу беше уморен след дълго браузване в дебрите на социалните мрежи. Беше все по-близо да докаже парадокса, че в "социалните мрежи се изграждат от асоциални индивиди". Тогава на вратата почука Странникът от страната Вут:

- Пак ли ти страннико, не ти ли дадох домашна задача да вземеш черен колан в социалната мрежа Свежо и да посечеш другите конкурентни потребители?

Странникът отговори с примирен тон:

- Учителю Фу, оказа се, че моите нинджа умения са напълно недостатъчни. Имам нужда от вашата помощ...

- Помощ? Да не би да искаш да използваш моят акаунт за лична изгода? Учителят Фу не дава своя глас току така - незаслужено!

- Не, не учителю - просто искам съвет за това как да победя злите тирани, така както вие сте го направили в самото начало...

Учителят Фу поглади дългата си бяла брада. Видя за първи път мъдрост в странника, който обикновено търсеше пътя на лесната изгода. Даде му знак да продължи:

- Започнах с тъй популярните теми с рисунки на далечни амазонки, но не се получи. И със селски труженички пробвах, както и с разголени придворни дами от кралските дворци в Париж. Хората хем гледат, хем си доставят удоволствие, но пък не гласуват. Накрая и с колажи на индийската принцеса пробвах, но въобще не ми се получи, даже бях набит. Защо така се получава?

Учителят Фу се засмя гръмко:

- Как ще гласуват за тези моми бе млади храбрецо, като ръцете им са заети! Не може да очакваш разум от тези същества - хем ума е помрачен, хем тялото блокирано, хем мишката далече. Избрал си лош път - на покварата и пошлостта! Вземи един безценен съвет от мен - щом натам, накъдето си тръгнал не се върви, то тръгни точно в обратната посока. Попътен вятър пожелавам и славни битки срещу азиатска чалга и кючек...

Странникът излезе от кабинета на Учителят Фу и тръгна замислен по коридора. Не бе разбрал нищо от съвета на Учителят Фу, но пък беше стигнал до прозрението, че може би трябва да сложи някоя и друга дума под снимките на принцесата и така да бъде индексиран по-добре от Бог Гуугъл...

Писах вече за общите условия на laptop.bg, но беше глас в пустиня. Аз обаче съм упорито магаре и продължавам да ги следя.

Сега laptop.bg си има форум. На него човек може да се регистрира. Преди това обаче трябва да прочете общите условия на форума ... който обаче не са преведени на български...
Опа, пак имаме FFFFFFFFFF...FAIL!!!

Фишки.Нет е супер култов сайт, който от край време доминира като безспорен №1 сред сайтовете със снимки на простотии. Както моят приятел Ники навремето казваше:

"Цици, простотия, простотия, цици, цици, простотия, цици - е това е Фишки.Нет!"

До ден днешен го преглеждам редовно. Свеж старт на деня е да погледаш малко фишки...

Тръгна наскоро една красива дискусия в статия пусната в Свежо - "Само на мен ли са ми скучни свежите на свежо.нет?". На човека политиката му е скучна. Така е - тийнейджърите не обичат политика. В дискусията обаче се включиха култови фигури - господата Chamburi и Maicky. Според тях "новото" Свежо е много лошо. Дали защото те отдавна не са фактори в него?

Та да си поговорим за старото свежо. Много спамери пробиваха. Една от масовите красоти и до ден днешен е бисквитка.нет - краденето от споменатите ФИШКИ е тотално безразборно. Още по-нагло е това, че пича си слага надпис "biskvitka" върху тях - чуждите снимки... Поне да беше споменал откъде ги взима. Срамота та дрънка! Не можеш ли да крадеш с мярка бе момче?

Толкова са много потребителите, които крадат от Фишки, че направо нямам думи. Това е лесно - постват ти нещо на тепсия, копираш го и го пренасяш. Толкова много се копира, че някой снимки се "рециклират" по няколко пъти и се пускат от различни хора... Кражбата от фишки роди и безумия като например думата "Фотоподборка", която като нищо да влезе в новия правописен речник, толкова често вече се среща в "българския" Интернет.

Тези като мен - пишещите разни глупости като авторски материали, снимащи снимки със собствен фотоапарат и подобни неща - те са пълни загубеняци. Губят си времето и въобще не правят "СВЕЖИ" статии. Изобщо - защо са на първа страница в Свежо въобще?

Та както беше казал Марфи - как се надявам да спрат fishki поне за един ден. Това ще бъде денят за свободен български интернет - без спам, без простотия, без кражба...

Та казват нашите приятели - Майки и Чамбури - днешното свежо, в което влизат статии за които хората са си губили времето да пишат часове наред, е много по-зле от това старото - което беше пълно с техния пошъл спам... Сигурно са прави - за себе си...

Извън темата ето ви една поучителна история от Малайзия:
Разхождал се един мъдрец в планината, когато ненадейно видял друг мъж, който искал да се самоубие. Питал го:

- Луд ли си млади човече? Какво правиш?

Младежът отговорил:
- Остави ме да умра! Всеки, който ме види ми казва, че съм глупав! Искам да умра!
Мъдрецът се засмял:

- Не, ти не си глупав. Ще ти докажа. Аз ще те попитам три въпроса - ако отговориш поне на един от тях, то ще докажеш, че не си глупав и ще спечелиш награда. Ето първият въпрос - кажи за нещо, което идва от изток и си заминава на запад...

След 10 минути чакане самоубиецът казал:
- Не знам...
Мъдрецът недоумял:

- Хъх... добре де - беше СЛЪНЦЕТО. Ето втория въпрос - има голяма звезда на небето, която е много гореща и първата буква от думата е "С"...

След повече от 30 минути самоубиецът се престрашил и отговорил:
- Не знам...
Мъдрецът се ядосал:

- Ухххххх!!! СЛЪНЦЕТО! Слънцето е отговора бе момче! Уф, добре - слушай сега. Този е лесен. Има още една голяма звезда, която стои на небето, но само през нощта. Първата буква от името й е "Л"...

Самоубиецът мислил цял час. Накрая отговорил:
- Хаха, това е лесно вече - това е СЛЪНЦЕТО!
Мъдрецът не издържал, ритнал глупакa от скалата и казал:

- Браво, отговори и на трите въпроса. Спечели пътуване към АДА!

Който пък не смята Chamburi за свеж тип или пич - нека гласува както сметне за добре...

Хей тази статия сега ако не стане свежа ще бъде тотален срам! Все пак не друг а самият CHAMBURI я пусна в Свежо! Хвала!

edit 23:54: Chamburi, Chamburi, защо го направи? Защо гласува отрицателно за собствената си статия... Личи си, защото те няма в списъка:

edit 23:59: Chamburi, Chamburi, защо пускаш порнография в обществените мрежи?
Квадратчето "Цензура" го сложих аз - можете да си представите какво има зад него, нали? Иначе минава 12 вечерта... Дотук с анимациите. Какво ли порно ще ни пусне след няколко минути? Да не би целта му е да свалят статията заради нецензурен материал?

edit 00:54: Chamburi се отказа от порнографията и заложи на утвърдени методи. На вече промененото заглавие на статията вече сложи и по-нормална снимка:



edit 10:46: Сутринта статията стана популярна. Така е в събота - има малко статии и доста глупости пробиват. Видях, че е с прекалено малка разлика между положителни и отрицателни и видях, че лесно може да се нулира. Ще е готино - популарна статия с нула гласа! Направих си каламбур - гласувах отрицателно и с коментар призовах другите потребители да го направят. Накрая се получи:



edit след два дни: Тази абсурдна статия беше свалена от Свежо, най-вероятно по искане на самия Чамбури...

Хората, които ме познават, ще потвърдят, че аз съм доста инертен човек. Много трудно можете да ме накарате да тръгна на дълго разстояние. Рядко излизам в провинцията, а за чужбина не можем и да говорим. Денят, за който ще ви разкажа обаче беше различен...

Предишната вечер получих emergency call от г-н Мартин Линков. Говореше изключително несвързано. Каза, че трябва да взема някакъв ремък, който е много близо до нас, но човека от който трябва да го взема няма да го има. Затова той щял да го окачи на някаква ограда до сервиз за мотоциклети, а пък аз ще мина и ще го взема.

Започнах да изпушвам:

- Чакай, чакай, чакай - какво става?

В този момент ми беше разяснено, че Марфи е закъсал чак в село Гела (в Родопите близо до границата), аз трябва да взема този ремък от някаква ограда близо до нас в София и да го дам на шофьора на пътнически автобус, който ще го занесе до него. Марфи е човек, който владее да говори изключително бързо и успява да шашка... Съгласих се плахо, без да проумея, че идеята да се даде ремъка на непознат шофьор на автобус е почти абсурдна, защото едва ли някой щеше да приеме.

Веднага отидох да търся ремъка. Дълго обикалях уличка зад хотел Хемус, докато най-накрая съвсем случайно го мернах с поглед на последната къща, която бих предположил като вероятна. Беше тъмно и ми отне доста време.

По пътя до вкъщи осъзнах, че идеята за рейса не е удачна. Затова звъннах на Марфи да се "доразберем". Казах му, че нещо не ме кефи и... търсейки друг вариант се "самопредложих"... Никога не го бях казвал толкова леко. Всъщност съм отказвал пътувания дори до близкия Перник. На Марфи обаче не може да се откаже. Казах му, че аз ще отида да му занеса ремъка. Той естествено прие.

Тръгнахме на следващия ден (неделя). Лиших се от преживяването да пътувам с 21 годишната си Форд Фиеста и взех VW Пасата на баща ми. Взех и сестра си, за кураж. За първи път щях да карам по непознат път междуградско. Бях си начертал подробна карта през всички села и градчета, през които трябва да мина. Също така се бях запасил с храна и други запаси. Лято, не лято - всичко може да се случи!

Отначало се притеснявах от магистралата до Пловдив, но се престраших и я яхнах. Оказа се весело, без да превишавам скоростта значително. Колата е стабилна - не е като мойта сапунерка, която ако мине близо до ТИР изхвърча от пътя!

Пътуването до Гела беше леко. Направо не го усетих. Там имаше годишен събор, на който Марфи беше отишъл с мотора си и съответно беше закъсал. Видях и други приятели - Джошката с неговата Лада Нива беше с прецакан носач, но успя да продължи с още четири души към София.

Дадох ремъка на Марфи, но се оказа, че е трудно да го сменим сами. Трябваха инструменти, за да се разглоби капака на двигателя. Потърсихме автомонтьор и ... намерихме единствения в региона. Добутахме мотора до сервиза и започна усилен труд:

Отне доста повече време, отколкото очаквахме, но важен беше положителния резултат. За съжаление не успях да видя събора в село Гела - трябваше да се прибираме:

Аз взех сестра си, сестрата на Марфи (да, той я беше откарал чак до Гела с мотора) и тръгнахме с колата. Марфи ни следваше с мотора. Седнахме в култово заведение по пътя:Направо преядох - беше изключително вкусно:

Продължихме, но в един момент се обади Марфи. Каза, че мотора пак е здал багажа. Каза да му търсим "сервиз с винтоверт" в Асеновград. Той щял да избута мотора до там.

Честно ви казвам - сервиз с винтоверт в Асеновград в неделя няма... Марфи обаче си спази обещанието - добута мотора сам:

По-оправен човек от Марфи не познавам. Отидохме до някакъв платен паркинг уж да оставим мотора на съхранение, но той моментално си намери човек с бус, който да го откара до София. Превоза плюс моят бензин излязоха соленичко, но всичко свъши благополучно. Тази статия се печеше за КакНеСе вече няколко месеца и все се отлагаше. Накрая реших да се жертвам и да я пусна аз...

Ето така КакНеСе си направи екскурзия до село Гела...

Edit от Марфи:

Да добавя, ремъкът се скъса докато карах с 60-70 по баира нагоре към събора. Оплете се и спрях за секунди, едвам не се пребих. Слезнах обратно до Щирока Лъка и се запознах с хората в лесничейството, оставих мотора за през ноща там. На сутринта потърсих майстор, който е силно казано майстор, нямаше почти никакви инструменти, да не говорим за винтоверт, не можехме да затегнем достатъчно силно един болт и ремъкът се измъкна на Асеновград. Там се натоварих на платформа. Цялото преживяване стъпи на над 300 лева :) Оттагава пътувам винаги с резервен ремък в багажника :)

От време на време се занимавам със скриптове и сигурност на приложения. Преди доста време с Елфа се замислихме за сигурността на системата за гласуване в Свежо. Тогава собственоръчно написах следната теорема, за която все още се търси строго доказателство:

(Т) Ако предоставяте част от своята услуга на външен сайт, то няма как да контролирате събитията свързани с нея.

В случая на Свежо и всички други подобни приложения в Интернет това се пренася върху бутона за гласуване - позволява се слагането му върху чужд уебсайт, който приложението не може да контролира. Свежо няма реално начин да проверява дали събитието "натискане на бутон" е направено от човек или пък е станало автоматично чрез скрипт.

По принцип не се вълнувам от "хакване", защото според мен е напълно безсмислено. Вчера обаче Marfi е имал спор по темата със Станислав и днес ме амбицира да направя "показно".

Няма да ви казвам как стана, но беше изключително лесно.

В какво се изразяваше този "хак" - направих така, че всеки който отвори страницата: С гол в ръката малък член да гласува автоматично положително. От първата снимка ще видите, че това довежда до значително количество анонимни гласове. Истината обаче е, че ако имате регистрация в Свежо, то метода отчита и регистрирания ви глас (чрез бисквитката запазена на компютъра Ви).

Дали това е използвано досега и от други - не смея да твърдя. Във "вечно свежи" има доста публикации, които "намирисват". Вижте си ги сами...

Marfi писа на Станислав, за да му докаже, че "хака" бачка.
Браво на Свежо, че толкова бързо реагираха и премахнаха функционалността на текущия експлойт. Истината е, че се правеше изключително лесно и беше възможно да се направи от човек почти без некакви технически познания. Сега вече не е така и на следващия "хакер" ще му бъде по-трудно.

Направената промяна обаче, не решава проблема напълно. Напротив - той си остава наличен и може да работи с пълна сила. С моите познания бих казал, че няма начин да го предотвратят. Ето обаче моите съвети, как могат да "затегнат" примката и да намалят хаковете:

1. Използване на Obfuscator на кода би затруднило разчитането на скриптовете и би отказало повечето "хакери". Това не решава проблеми, а само затруднява читаемостта на кода на бутона, т.е. псевдо атаки като моята няма да има.

2. Да се добави логика за забрана на дублирани заявки. Дори в момента когато гласувате бутонът на свежо става неактивен и не можете да гласувате пак. Ако се направи така, че при отчитане на втора заявка за глас от един с същи браузър нека да има наказание (отнемане на 2 гласа например). Ако има повече от определен брой нарушения общо - да има BAN. Този метод отново не решава проблема, но още повече затруднява "хакерите" - те ще трябва да пишат свой собствен код, който да следи refresh на браузърите на посетителите и да им пази статистика.

3. Следете за абсурдни статистики на определени статии и ги проверявайте. Око да види и ръка да пипне си е най-сигурно. Искаме честна игра!

Спирам дотук с етичното хакерство. Както споменах проблема не може да бъде решен напълно освен ако не се премахне функционалността "свежо бутон" изцяло. Това не искаме да става!

П.С. КакНеСе ОФИЦИАЛНО ЗАЯВЯВА, ЧЕ СПОМЕНАТИЯТ ЛИНК Е ПЪРВИЯТ И ЕДИНСТВЕН ПЪТ, В КОЙТО СА БИЛИ ИЗПОЛЗВАНИ НЕПОЗВОЛЕНИ СРЕДСТВА ЗА НАБИРАНЕ НА ГЛАСОВЕ В СВЕЖО. НАПРАВИХМЕ ГО ЕДИНСТВЕНО С ЦЕЛ ДОКАЗВАНЕ НА СЪЩЕСТВУВАЩАТА ВРАТИЧКА В МЕТОДА НА ГЛАСУВАНЕ.

НИЕ ИСКАМЕ "ЧЕСТНА ИГРА" И ГО НАПРАВИХМЕ САМО И ЕДИНСТВЕНО С ДОБРИ НАМЕРЕНИЯ КЪМ ЕКИПА НА СВЕЖО И ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА УСЛУГИТЕ МУ.

Поредното фрапиращо заглавие в българската преса: "Мек член държи Кузов в парламента"

Самият Кузов и обвиниението му в педофилия и скандалното му помилване са достатъчно фрапантни и стряскащи, за да се прибягва до допълнително "пудрене" на новината.

С какво го държи тоя член, с голи ръце ли ?

Аз не искам да ме управляват педофили, при това с меки членове, а Вие ?

Напоследък се прокрадват разни новини за небостъргачи в София:

Небостъргач за €100 млн. вдигат край НДК

КНСБ ляга под багерите, противи се на небостъргач (площад Македония)

София пуска скандална сделка за небостъргач (Цариградско шосе)

Дим без огън няма. Убеден съм, че рано или късно колосите ще цъфнат и така ще се забият последния пирон в ковчега на София. Може би дотогава ще се ориентирам да не живея вече в този град и тази държава... Ще видим...

Когато дядо ми (германец) за пръв път е дошъл в София е казал на баба ми:

- Не мога да повярвам, че може да има толкова зелен град-столица!

Ако беше жив днес сигурно щеше да каже "Не мога да повярвам, че успяхте да го съсипете за нула време"....

Следващият текст на песен от Ер Малък описва картинката идеално:

В земята, рана те открили,
разкъсали зелена плът,
отгоре и го построили:
така издигнал се градът!

Мъртъв град и мъртви хора,
лутат се със цел една:
някъде да се затворят,
насаме да изкрещят...

Ще бъде късно! Късно!

Ден, година, век, епоха,
личност, власт, държава, строй,
дума, мусъл, философия,
стачка, бунт, бойна, застой...

Ще бъде късно! Късно!

Сив пейзаж, изгнили клони,
блато, кал, оголен дъб,
леден вятър тръни гони
към един самотен връх...

Ще бъде късно! Късно! Късно! Късно! Късно!

Да приятели, когато ни построят и небостъргачите - ще бъде късно за каквото и да било... Ще бъде късно... Изключително късно...

Ето и предсказанието на същата група за 2010 година:



Днес реших ще изляза вън,
много пъти правя го, но насън.
Виждам се как плувам в прозрачна вода,
на слънце се припичам сред зеленина.

Няма, няма такива места!

До гуша ми дойде от сивата пустиня,
проснала се чак до дето поглед стига.
Вятърът носещ прашни вихрушки,
маслени локви, купищата струшки.

В древни предания съм чел за такива
места, в които природата е дива.
Жужели са пчели сред свежи цветя
във тишината на вековна гора.

Няма, няма такива места!

Знам, много хора вярват, че това
било неизбежната ни съдба,
да бъдем затрупани с хартиени отпадъци
и да се гърчим в нервни припадъци.

И затова ще се махна оттук,
възможно по-далече от тоя боклук!
Ще вървя докато имам сили
и нека зад гърба ми да се хилят!

Няма, няма такива места!

Аз съм сигурен ще го открия,
сънищата си ще доразвия.
И ще плувам в прозрачна вода
и ще се припичам сред зеленина!

Днес все още се радваме, че има млади и енергични хора, които се опитват да докарат вятъра на промяната. Те знаят каква беше България, стараят се да опазят последното останало от нея и ни припомнят какво е било. Много от тях не искат да признаят настъпилата разруха и все още са идеалисти:



Високи сини планини - за сто години пет войни!
А пък реките, езерата - за сто години пет преврата!

По средата - Балкан, а по края - море,
после пак планини, а и Дунав тече...

...и високо небе, и зелени гори,
върхове, снегове, пълни с риба реки...

Да оставим природата!
Да говорим за хората!
Да опишем породата,
как се справя с несгодата!
Бедне сме - дрипави,
но не сме просяци!
Силни сме - на думи,
но не сме глупави!
Строги сме - със едни,
честни сме - със други!
Пълни сме с идеи,
умни сме - колко ли?

Зима, сняг и лед,
после пролетен дъжд,
през лятото - пек,
после есенна ръж.

Изкласили жита,
медени плодове.
Тънкорунни стада,
девствени лесове...

Да оставим природата!
Да говорим за хората!
Да опишем породата,
как се справя с несгодата!
Бедне сме - дрипави,
но не сме просяци!
Силни сме - на думи,
но не сме глупави!
Строги сме - със едни,
честни сме - със други!
Пълни сме с идеи,
умни сме - колко ли?!

Силно се притеснявам, че един ден и то много скоро с тях ще се случи ето това:



Бях залутан сред шумна тълпа, а сякаш бях в пустотата.
Като дънер сред буйна река блъскаха ме телата.

Уж излязох подгонен от скука, мислех хора да срещна,
а наоколо мрачни лица, погледи без надежда!

Смили се над тях!

Вече бях полуумъртвен от шума,миризмата
и с омекнали,чужди крака се подпрях от страни - до стената.

А пък там от витрина една някой гледаше свъсен,
грозен като самата тълпа, но познах се - да! Аз съм!

Смили се над мен!

Нещо стана в моята глава, май че някой ме включи.
В този миг ме обля светлина, оглушиха ме звуци.

И разбрах,че сме с двойни тела - и деца и животни.
Външно виждаш омраза и страх, а отвътре самотни!

Смили се над нас!

Ще има със сигурност такива от вас, които ще продължат да оптимисти. Те ще са родолюбци, националисти и ще продължат да се борят дори до последното късче трева. Това е хубаво и вие сте най-силната порода хора. Радвам се за вас, радвам се, че има такива като вас, но аз просто не мога да го направя. Нямам сили. Не мога да го направя ето заради това:




Нижат се дни - нямат брой
и повтарят се и застигат се и пак застой!

Безплътен си - витаеш в тях
и безцветен си и прозрачен си и проникнат от страх...

Празните нощи трупаш във теб!
Чакаш ли още "светлия ден"?

Различен си през всеки ден
и редицата от образи се разстила след теб
Плачеш си за тези дни
и отърсваш се и обвързваш се и пак вървиш...
Празните нощи трупаш във теб!
Чакаш ли още "светлия ден"?

Нижат се дни нямат брой
и повтарят се и застигат се и пак застой...

Безплътен си - витаеш в тях
и безцветен си и прозрачен си и проникнат от страх...

Празните нощи трупаш във теб!
Чакаш ли още "светлия ден"?

Накрая ще ви кажа как се чувствам в момента, пишейки тази статия. Чувствам се точно по следния начин:




Сам в полумрака, с празна глава,
някаква мисъл изплува едва.
Много отдавна съм тръгнал на път.
След колко ли крачки ще стигна отвъд?

Виждах целта си, пътя застлан
с огради, ями, интриги, измами, но тръгнах натам.

Бяхме много - цяла тълпа,
всички решени на тази игра.
Аз чаках знака притворил очи,
мислех си само - победи!

Сетне поехме пътя със плам,
с огради, ями, интриги, измами вървяхме натам.

Там някой падна, друг изрева,
трети издъхна без глътка вода,
друг пък издаден от братска уста,
пети умираше с цвете в ръка...

Виждам целта си, пътя застлан
с огради, ями, интриги, измами,
хора, съдби, празни очи,
подли, рани, омраза, закани,

Не искам натам!
Не, не искам натам!

Да, отчаян съм и мисля, че вече НЕ ИСКАМ НАТАМ! Не искам вече да вървя към тази България с това бъдеще и с тези хора, които я съсипват! Искам да избягам на крачка в страни:




Наоколо е толкова тихо,
сякаш в света си само ти,
а откога си се затичал,
погледна ли веднъж встрани?

Нощта отгоре бавно пада,
разбираш време е да спреш.
Във тъмното небе проблясват
безброй други светове.

Животът им тече различно
и времето е друго там,
а виждаш ги така безлични,
невидим си и ти за тях.

Минало далеч остава,
бъдещето е в мъгла.
Магията те завладява,
докоснел се за миг до тях.

Наоколо е толкова тихо,
сякаш в света си само ти.
А откога си се затичал,
погледна ли веднъж встрани?

Тази вечер умря кучето Астор - порода канадски вълк на мисля около 8-9 годинки. Беше отровено по вече утвърден терористичен начин. Собствениците му са ми приятели и честно казано нямам думи да ви опиша как се чувствам аз самия - представям си какво им е на тях. Кучето го познавам от бебе - невероятно добро и красиво...

За тези които го направиха - кълна ви да изгниете в ада по най-гадния възможен начин!

Малките стъпки на гражданското общество в България

Автор: доц. д-р Любима Йорданова - ljubima@abv.bg

След репресията, упражнена от представители на полицията, по време на Януарския мирен протест та 14.01.2009 г. обществото ни буквално смени начина си на съпротива и критика на действащите власти.

Срещите на протестиращите българи в сряда пред Народното събрание продължиха от 15 часа. Следобедният протест обаче скоро смени часа си. В 11 ч. всяка сряда до парламентарните избори се предвиждат протестни прояви, които придобиха нова форма – четене на декларации на различни социални групи в обществото. Така пространството около Народното събрание се превърна в своеобразен Хайд-парк за гражданите.

На 11.02.2009 г. студенти от СРОК /Стратегия за развитие и обществен контрол/ прочетоха исканията си за икономическо и социално развитие чрез образовани, научни изследвания и нови технологии, за реализация на способни млади хора в България. Искания, изложени в 17 точки – от прозрачност и реален граждански контрол до реформи в политическите партии и изборите и формиране на силно гражданско общество в България.

На 18.02.2009 г. Николай Говедаров прочете Декларация на „Пенсионерско сдружение за социална солидарност”, гр. Хасково, в която се призовава за създаване на коалиция от всички партии и движения, неучаствали в управлението на България от 1990 г. досега. Исканията са за изпращане в парламента на депутати, посочени от гражданите по избирателните райони. Те обаче трябва да декларират писмено, че не са сътрудничили на Държавна сигурност. Движение „Социална солидарност” е създадено през 2008 г. и сега изгражда структури в цялата страна. Отново изплува въпросът за Държавна сигурност и осъзнаването от страна на гражданите, че нейните служители все още дърпат конците на обществените процеси в държавата.

Информатиците избраха два пътя за заявяване на професионалните си знания и искания към политиците. Единият е лобиране чрез депутатите и излизане с конкретни предложения във връзка със Закона за електронни съобщения, придружени от мощна медийна и блогърска кампания. Другияг път отново е шегата. Думата „провал”, при изписването на която в Гугъл се появяваше сайтът на правителството, беше последвана от думата „рубладжии”, след изписването на която в Гугъл се появява сайтът на Великотърновския университет. Новата акция е граждански протест срещу решението на Академичния съвет на ВТУ за присъждане на титлата „Доктор хонорис кауза” на Путин. Този шеговит протест, зад който стои реално знание и почти липса на съпротива от засегнатите инстанции, сочи вариантите, чрез които съвременното технологично знание реагира на политическата безпомощност, а в някои случаи – и наглост.

Прибавям и движението на блогърите, както и информацията, която се пренася през Интернет по социалните мрежи. След инициативата и кампанията „България е наша” през януари обединените блогъри обръщат все по-голямо внимание в блоговете си на актуални политически проблеми. Дали това ще е новото увеличение на заплатата на президента с 276 лв., с което размерът й става 4434 лева, два пъти по-голяма от депутатската заплата, при отказ на увеличение с 10 лева на гражданите от бюджетната сфера. Дали ще е скандарът с манипулираната от медиите информация за срещата на Борисов със сънародници в Чикаго, поводът не е толкова важен. Важна е гражданската позиция на блогърите, отстоявана и в коментарите на блоговете, и в социалните мрежи в Интернет. Българското общество все повече разговаря помежду си – и физически – в протестните действия пред Народното събрание, и виртуално – чрез различните информационни канали в Интернет.

Движението на българските майки също реши да намери пресечните точки на различните групи неправителствени организации, занимаващи се с проблемите на майките и многодетните родители, групата на родители на деца с увреждания, групата на деца от институциите.

Наблюдаваме как ден след ден различни групи от гражданството на България се самоорганизират. Тези стъпки може и да са малки, но те са свидетели за засилване на гражданския натиск върху различните национални власти, което стана особено осезаемо след историческата дата 14.01.2009 г. Замяната на тълпите от протестиращи хора с реални предложения за корекции на определени закони от страна на гражданското общество,”мълчаливият” протест, защото това е друг вид говорене в и чрез Интернет са показатели за новото качество на протестната вълна в България в началото на 2009 г. Очаквам все повече граждани да се включват с професионални предложения в работата на парламента и правителството в режим на контрол и подобряване на качеството на работата. Този процес ще се засилва в обществото заедно с гражданската нетърпимост.

Поради зачестилите заяждания от анонимни коментатори и увеличаването на обема на коментарите като цяло, от днес в КакНеСе, Анонимни коментари не ще бъдат публикувани.

Попълването на 3 прости полета (Име, мейл и сайт) не отнема повече от няколко секунди.

Ако искате да коментирате, отделете си това време.

Наскоро се гласува закон, в който се забранява на непълнолетни да остават без родителски контрол. Искам да си изкажа личното мнение...

Аз също съм бил дете. Пропих на 14. Започнах да се напивам прилично на 15. Ходих съвсем свободно наляво-надясно. Ходих по концерти сам или с други връстници. Ходих по кръчми и заведения. Рядко ходих по дискотеки, но често пиехме по градинки с приятели.

Ако ме питате дали ми е било добре - да беше ми. Чувствах се щастлив, свободен и велик. Имах едно щастливо и безгрижно юношество.

Ако ме питате как оценявам тази свобода сега - оценявам я невероятно негативно. В момента ми се налага да наваксвам толкова много пропуснати от училище знания, че от време на време дори стигам до отчаяние. Яд ме е, че заради 2-3 весели години аз провалих доста повече.

Дали закона е адекватен? Едва ли - написан е в България.

Ако имаше някой който да ми бие два шамара и да ми каже "Не прекалявай бе мърльо", то сега аз щях да съм много по-добър човек...

Зачитам:

С 276 лв. се увеличават и месечните пари на президента и той ще взима 4434 лв. - сумата е равна на две депутатски заплати.

Интересно - вдигнаха заплатата на президента точно толкова, колкото е заплатата на младши специалист с бакалавърска научна степен в БАН...

Според НСИ средната заплата за страната през четвъртото тримесечие на м.г. е била 548 лв., но без годишните премии, прибавят ли се и те - става 581 лв. В частния сектор средно са взимали 504 лв...
Най-ниско платени са в "хотели и ресторанти" - 336 лв. и в селското стопанство - 392 лв.

Така ли било? Ами един асистент в университет (задължително трябва да има магистърска степен) взима точно 402лв. Това ми се струва доста близко до "най-ниско платените", не е ли така?

Продължавам да чета:

Замразяване на заплатите в бюджетната сфера през тази година предвижда проект на постановление на Министерски съвет за заплатите в бюджетните организации...

Значи няма да вдигнете заплатите на преподаватели с очакваните 10 лева тази година? Браво! Парното обаче може да увеличите нали? Тока също, а? Вашите депутатски и президентски заплати също? НЕ ВИ ЛИ Е СРАМ БЕ ГЛИСТИ?

Вчера за пореден път останах втрещен от нивото на българската журналистика

Зачитам Ви първия и последния абзац от статия на в-к "Дневник"

Първи абзац, първо изречение:

Гранични полицаи са задържали на аерогара София гръцки гражданин с инициали Т.Т.

Последен абзац, първо изречение от статия с обща дължина 3 реда:

Според източници на БТА задържаният е Тео Теодоридис, който е гръцки фотомодел.

Питам аз кому е нужна тази излишна интрига? Ако ще разкривате името на човека защо не го направите още в началото ? Това с инициалите звучи много по-престъпно нали, като от роман на Агата Кристи.

Статията по правило не е подписана, използвано е преизказно наклонение, ето няколко от формите на глаголите:

са задържали / съобщи / се опитал / представил / разкрили / бил издирван

Бил бил препил... като приказка от хиляда и една нощ е написана таз новина.

Освен това човекът не се казва "Тео" а Теодорос.

Ган също ми прати една новина - влизаща напълно в приказния Стандарт

Отмъкнали са 7 компютри, но са откраднати само процесорите. Мониторите и клавиатурите не са пипнати.

Хвала на таквиз крадци - факири! Да стигнат до процесора чак, да разглобят кутията, да отсранят вентилатора и да измъкнат процесора! Уникално майсторство и бързина са показали.

Новината трябва да се чете - Отмъкнали са кутиите, не само процесорите.

За десерт, нещо свежо от днес.

Гръмко заглавие - Кърджали може да се превърне в българската Венеция

Първи ред, първи абзац:

В Кърджали ще бъде построен около 3-километров воден канал

Последен ред, последен "абзац":

Кораби и лодки ще могат да се движат по канала.

Предлагам и корабостроителница да се построй, за да може да се оползотвори напълно едно толкова важно съоръжение.

Очакваме Абрамович също да пори канала с яхтата си.

Включвам и цитат от блога на Бого:

За съжаление не мога да предотвратя нищо, ако някой е решил да заложи Гугъл бомба”, каза ректорът на университета проф. дпн. Пламен Легкоступ.

Днес пак има протести пред Народното събрание. Помня преди месец как след протестите минах от там. На Раковска беше станало голямо задръстване и двама полицаи регулираха (кръстовището при антикварното пазарче Невски). Викам евала - там светофара когато не работи винаги сме като кисели краставички в буркан.

Тази сутрин в блока където живее майка ми в ж.к. Бъкстон две домашни кучета са били отровени. На различни места между блоковете е намерено нещо като червено желе, което очевидно е било отровата. Същото се е случило и на други двама познати - единия от ж.к. Лагера, а другия чак от Надежда.

Това вече не ми мирише на злобната саморазправа на отделен болен индивид, а на масирана акция за изтребване на животни от общината. В момента се извършва масов геноцид! Животните умират за секунди след поемане на отровата!

Изглежда наскорошните отделни случай на отровени животни от края на миналата година са били изпитателен период. На моята колежка й отровиха кучето в кв. Гоце Делчев малко преди Коледа.

Edit: Явно акцията е не е само в София, а е НАЦИОНАЛНА:
http://www.focus-news.net/?id=n1133083

Reedit: Понеже на много хора им е писнало от "училните кучета", но не си правят труда да включат реотанчето в главата си, то аз ви пускам последния си коментар от дискусията под тази статия в Свежо:
Представи си следното - в един момент се въвежда смъртна присъда и започваме да убиваме български мафиоти. Да, обаче покрай стотиците мафиоти избиваме и хиляди невинни граждани хей така с лека ръка. За историческа справка това се нарича "концентрационен лагер".
Ако ти си за тези прояви, то ти си ЗА избиването на домашни любимци, които са част от семействата на много хора. Решението на проблема с уличните кучета НЕ Е избиването на ВСИЧКИ кучета и котки! В цивилизованите страни са се справили с проблема отдабна БЕЗ отрова. "Ние" не можем ЗАЩОТО "КРАДЕМ"! Взимат кучето от улицата, но вместо да го кастрират те просто му резват ушето и усвояват средствата за кастрация. ТОВА Е ПРОБЛЕМА!
Надявам се да си преосмислиш отношението към проблема и да вземеш адекватна гражданска позиция.

Edit 16:00: Чух се с майка ми. Сутринта са се събрали хора, викнали са служители от ХЕИ (сега май се казва РИОКОЗ), които са отишли, обезпаразитили и си тръгнали без да кажат и дума. Не са разлепяли бележки и не са разяснили нищо на гражданите.
Още по темата:
http://forum.zoomania.org/viewtopic.php?f=53&t=5062 (Ноември 2008)
http://www.park4pets.com/n.php?id=152&ln=EN (Януари 2009)

За да не пускам отделна статия - това пък беше надпис в асансьора:

И от тоалетната:

Между другото:
- Какво се получава, когато на Пешо му се счупи колата?
- Пешеход!

С Marfi бяхме колеги в хостинг фирмата "Aplus.Net". Аз започвах смяна рано сутрин и се засичах с нощните птици. Снимките са правени около 7 часа сутринта (старта на работния ми ден), т.е. хората не са в официална почивка. Надуваха си звука от телефоните на максимум и чакаха да им звънне. Ето малка част от "хъркащата" ми колекция:

2. Джошката не е издържал:

3. Лошо качество - не знам кой е:

4. Целият Dedicated Support (в случая г-н Ruреv - The one man army) похърква:

5. Пак Макс спи на макс:

6. Майк Халата го хванах доста трудно:

7. Два пъти:

8. Ех Петре, Петре...

9. На Макси не му върви... Ама хич:

После се питаме защо Aplus си отидоха обратно в щатите. Работливи сме си и това е!

Видеото е от месец март миналата година. Случайно преди да започне пожара беше свършил мач на ЦСКА на близкия стадион Българска Армия. Дали има нещо общо - не знам. Точно излизах от блока и ме спря огнена стена. След това се качих горе и снимах от балкона. Пълно и нецензурирано:



Цяла нощ след това свири алармата на изгорялата кола в съседство. Някъде по обяд на следващия ден някой скъса лепенките на полицията, вдигна капака и прекъсна акумулатора.

Статия по молба на fen :)

Още малко за колекцията "Пичове на пътя".... На първата снимка виждате голЕм пич, който си е паркирал малкия бус точно на ъгъла. Но има някои бонуси:

-на ъгъл е
-оттам минава трамвай
-на ъгъла на трамвайната линия е
-има знак, че е забранено паркирането

Кой не знае, че "КакНеСе" е официална дума? Е скоро ще знаете! Освен това е важно как се изписва - пропуснете ли да я напишете с главни букви К, Н и С ще получите двойка!

Тази статия е "инспирирана" от една друга - правописът ни е на автопилот. Е там авторът се коси жестоко защо от 4 години не е излязъл чакания български правописен речник.

Ще ви кажа аз - именно "наш`та" дума "КакНеСе" е виновна! Без нея таквиз речници не могат да "излаат", но министерството и БАН се дърпат здраво! Ако не се узаконят трите главни букви и не се запише думата като специално изключение в езиковите норми - няма начин да се отпечата и един ред речник (каза народа)!

Все още се чудите каква е тази специална дума "КакНеСе". Ами използва се всеки ден. Минавам, виждам кола спряла накриво и веднага си помислям "Ей са ша влезеш в КакНеСе!". Чатим си с Marfi и изведнъж изплува някой чат бисер - веднага си пишем "Дай да го КакНеСесираме". Изобщо - думата се ползва често и от все повече хора (поне двама).
Нейни привърженици са и Елфа и Павел.

Искаме си я в речника и това е!

Както написа GREG в коментар в Свежо - политиците са по-досадни и от най-гадните мухи. Колкото и да се опитваш да ги изгониш те пак налазват. Когато обаче става дума за властта - те тогава се впиват с всичка сила и не пускат. Властта за политикът е като лайното за мухата.

Тази знаете ли я коя е:

Скоро се срещнах с един стар приятел, който не бях виждал много отдавна. Ходеше трудно с бастун. Претърпял катастрофа преди няколко месеца и се наложило да му правят сложна операция, за да не загуби крака си. Операцията естествено не се покрива от нито една здравна пътечка и Бойко си вади парите от джоба. Такива ми ти работи...

Дълго се чудих как да се подиграя със съкращението НЗОК. Мислих си за:

- Национална здравно-осигурителна корупция

- Национална здраво организирана кражба

- Нагла здраво организирана кражба

и т.н.

Накрая реших, че е по-добре да променя последната буква и да се получи нова структура:

Тя включва в себе си както здравната ни каса, така и болниците, фармацефтичните предприятия, застрахователите, естествено политиците и другите замесени в "играта". Моите риторични въпроси към нея са:

1. Защо плащаме здравни осигуровки:

Бива ли години наред да плащаш здравни осигуровки и недай Боже да ти се случи нещо - да не бъде покрито абсолютно нищо? Защитниците на здравното осигуряване казват, че принципа на солидарност е важен. Аз потвърждавам техните думи, но с условието, че БГ принципът на солидарност НЕ работи! Колкото и да ни е тъжно - болниците ни се превърнаха от лечебни заведения в бизнес центрове. Ако отидеш млад, здрав и платежоспособен - поставят ти диагноза без здравна пътечка и ти съдират кожата. Ако все пак си мизерстващ и неплатежоспособен - вадят от десет дерета вода да те пробват и ако няма накъде се прежалват да ти отчупят залче от "общата" баница. Това не е солидарност - това е рекет!

2. Защо въобще има здравни пътеки:

Интересно е как министри, доктори и администратори раздават помощ на едни, а отказват на други. Каква е обосновката? Нали всички плащат здравни осигуровки, т.е. би трябвало да бъдат осигурени равноправно. Може би не? Стандартното оправдание е, че няма пари и не стига за всички. Ще се съглася с тях - сигурно сте прави, че няма пари. Това обаче не оправдава тоталното покриване на едни пътечки и тоталното прерязване на вените на други. Когато не можете да покриете разходите си на 100% - покрийте ги на 70%, на 60%, на 40% - докъдето можете. Принципът би трябвало да бъде - що за сите турци, туй и за гол Асан. В никакъв случай здравни пътеки!

3. Защо има повече служители в администрацията отколкото доктори:

Кога ще разкарате полуработните (нито работни нито безработни) лелки, които трупат ли трупат хартия по папки и чекмеджета? В кой век живеем и защо продължаваме да попълваме документи с химикалки? О, не - нямах предвид да пуснете обществена поръчка за милиони, от която в резултат да се пръкне ненодялан сайт. Хванете една група средно-статистически студенти магистъри по информатика и под ръководството на специалист по мрежова сигурност ще ви направят чудесна интернет базирана система за администриране на хилядите документченца, които са ви толкова нужни. Ще ви излезе евтино, а на нас ще ни излезе качествено. Хей и нямах в предвид след това да хвърлите стотици хиляди по обучение на лелките - имах в предвид да премахнете лелките!

4. Обществените поръчки са тотална корупционна схема:

Първо колко от обществените поръчки са "обществени" в действителност? За повечето от тях никой ни чул ни видял. За незапознатите - ако искаш да участваш в обществена поръчка, то трябва да извадиш от джоба си кинти и да си платиш такса за кандидатстване. Тази такса ти се връща само ако спечелиш. Някой ще каже "хубаво - така премахваме самозванците". Да, ама не! Отиваш да кандидатстваш по малка поръчка за болница, която ще ти носи доход от 500-600 лева на месец. За това ти искат такса 5000 лева (отначало си казваш "УАУ"). Решаваш все пак да кандидатстваш с мисълта, че си фирма с утвърдени традиции в областта, че си работил коректно със същата болница досега, че цената ти е на разумния минимум, че работиш качествено и не виждаш около себе си по-добра конкуренция. Всичко е ок, докато в последния момент не дойде някоя неизвестна фирма тип финансов мастодонт и не внесе контра оферта. Все още сте спокоен, защото тези наглеци искат не 500-600 лева на месец печалба, а 5-6 хиляди. Би било абсурд тази оферта да спечели пред вашата. Да, обаче абсурдите се случват именно в НЗОП! В резултат изгоряхте с 5k и никога повече не искате да се занимавате с тях. Така постигат два добри резултата - хем техните хора източват нашите здравни осигуровки, хем разкарват натрапниците, които искат да свършат добра работа. Браво НЗОП!

5. Цените на лекарствата реални ли са:

Няма да коментирам дори. Тази мафия е не само българска, но и световна. В България наблъскваме две мафии една върху друга и става страшно.

6. Джипи-тата в играта ли са:

За "Здравей - два и двайсе" ли говорим? Честно казано тях най-малко обвинявам. Тези хора работят. За съжаление системата ги кара и тях да приклякат и по-голямата част вече са вътре в "играта". Та на думата "Здравей, дай два и двайсе. Кажи сега от какво се оплакваш?". Отказах се от две джипи-та докато случайно не открих свястна жена от частна клиника. Бях се отчаял и за малко да премина на пълно самолечение. Историята е до болка позната на всички - разболяваш се, даваш два лева и двадесет стотинки и ти се предписват лекарствата "X". След една седмица ти си добре, но сестра ти или майка ти са се разболели от теб. Отиват, дават лев и петдесе, но вече се предписват лекарствата "Y". Убеден съм, че знаете тези лекарства не ги продават на блистери, а в големи опаковки. Така хладилника ви си има цяло чекмедже натъпкано с лекарства през годините. Нека има!

7. Какво се случва със застраховките:

Измествам темата, но все пак - след 1997г. правителството на Иван Костов сключи договор с вездесъщата по онова време мутренска мафия. Сделката беше кратка и ясна - вие спирате да биете и застраховате хората на улицата, а ние ви предоставяме легален и сигурен доход. Това беше т.нар. "изкарване на светло" на ВИС-овете и СИК-овете. Не мога да кажа, че съм недоволен от този ход - за времето си той беше нужен и добър за българския народец. Планът беше постепенно международната конкуренцията да измести и смачка българските бейове и те да си отидат по местата - в затвора. Процеса обаче не се получава така както искахме.

Да се върнем на случката с моя приятел - той е бил пътник до шофьора, съответно би трябвало да е застрахован чрез "Гражданска Отговорност" на двамата катастрофирали водачи. С голямо извинение към културния читател - получил е един голям ХУЙ! Това е България - ако щетата е малка ти казват "ами съди ни". Когато човек прецени тежката, скъпа и корумпирана процецура на съда и оцени нищожната сума, за която ще съди - той най-често се отказва. По колко души на ден "отрязват" по този начин не знам, но съм сигурен, че сумата си става прилична.

Толкова за НЗОК/НЗОП и свързаните с нея криминални контингенти. Плащайте си здравните осигуровки и застраховките редовно и дано Господ да ви е на помощ.

Липсва му нещо... Липсва му "бе". Според мен това трябва да го пише почти навсякъде в София: